Има връзка между по-ниското образователно равнище, икономическата несигурност и по-високата подкрепа за радикални политически формации.
Такова мнение изрази журналистът Асен Генов, който коментира образователният срив в България и Германия, изразяващ се във влошени резултати на PISA - международното изследване на функционалната грамотност сред 15-годишните.
"България и Германия – две държави с различен икономически мащаб, различни образователни традиции и системи, които днес се сблъскват с един и същ проблем: криза на образователните резултати", категоричен е той.
Още: Гърция отчете спад и в трите области, включени в PISA
"България остава сред най-слабо представящите се страни в ЕС. Данните от PISA 2025 показват нов спад по математика и четене, а значителна част от 15-годишните ученици не достигат прага на базовата функционална грамотност. Германия преживява не по-малко тревожен обрат. След години на постепенно влошаване страната отчита едни от най-слабите си резултати в историята на PISA. Но зад самите числа стои и друг, по-дълбок проблем: образователният успех все по-силно зависи от социалния произход. Именно тук се появява важният паралел между двете страни", коментира още Генов.
По думите му изследванията в Германия показват връзка между по-ниското образователно равнище, икономическата несигурност и по-високата подкрепа за радикални политически формации.
"Това не е проста причинно-следствена връзка. Но когато дефицитите в образованието се пресекат със социална несигурност и усещане за изоставане, те могат да се превърнат и в политически фактор. Именно тази взаимовръзка все по-често се вижда и в анализа на германските избори. А в България? Може би разликата не е толкова голяма, колкото ни се иска да бъде", завършва Генов.