X
 
 

Генадий от Дома за стари хора в Бохот: Цял живот помагах на хората, но на себе си не успях да помогна

6987 0
photo of Генадий от Дома за стари хора в Бохот: Цял живот помагах на хората, но на себе си не успях да помогна
Снимка: actualno.com/ Ангел Атанасов
"Името ми завършва на й, защото е византийско. Кръстен съм на Св. Генадий Цариградски. Дядо ми се е казвал Генчо. Бил е адвокат. Като съм се родил, той казал на родителите ми, че не иска да ме кръщават на него. И те решили да ме кръстят на цариградския светец", обяснява още при ръкостискането ни Генадий Бейков. Той е един от 50-ината обитатели на Дома за стари хора в плевенското село Бохот. На 70 години е. Подчертава византийския произход на името си с видимото желание да е по-различен.  

"Цял живот помагах на хората, но на себе си не успях да помогна. Много се провалих аз с това пиене, а то не прощава", обобщава съдбата си Генадий. После започва да реди спомени...

Бащиното му жилище било в центъра на Плевен – на стотина метра от сградата на театъра. Родителите му много-много не се интересували от него, докато бил малък. Баща му бил шофьор и постоянно бил на път някъде из България. Майка му работела като разпоредител в театъра. Отгледала го баба му по майчина линия – родът й бил от хърватския град Осиек.  

"Помня, че баба ми знаеше доста езици – хърватски, сръбски, немски. Сигурно съм се метнал на нея, защото на младини перфектно говорех немски. Тук-там разбирах по нещо и от английски и руски. Вече съм позабравил чуждите езици, ама съм сигурен, че ако попадна сред чужденци, ще си ги припомня бързо", разказва Генадий.

Учил средно образование в три училища. Първо три години - в плевенската гимназия "Анастасия Димитрова". После една година - в СПТУ (някогашните Средни професионално-технически училища, б.а.). Междувременно започнал работа като стругар в машиностроителния завод "Вапцаров". Записал вечерно обучение в плевенския механотехникум и го завършил пълно "6".

"После работих в няколко плевенски завода и усвоих много професии – все технически. Нямаше нещо, което да подхвана и да не го изкарам до край. И рационализации съм правил покрай работата, а за тях тогава се плащаше допълнително. Изкарвах много пари – не съм им правил сметката. И много прахосах. Заради професията си имах доста приятели – все ме търсеха за нещо да им помогна", спомня си още Генадий.

"Не искам да съм мъртъв преди да съм умрял" или един глас от Дома за стари хора в Бохот

В заника на своя живот 50 човешки съдби са се събрали под покрива на дома за стари хора в плевенското село Бохот. Всеки от обитателите ...

Оженил се. После му се родили дъщеря и син. С изкараните пари купил жилище за семейството. Бракът му обаче не бил от най-щастливите. След доста години се развели със съпругата му и всеки тръгнал по своя път. Не поддържали контакти и той не знае нито къде е тя, нито как живее.

"Хобито ми беше да купувам книги и да чета. У дома бях събрал голяма библиотека – стотици книги. Любимият ми писател е Хемингуей – почти всичко съм изчел от него – като почнеш от "Сбогом на оръжията", минеш през "Старецът и морето", "Острови на течението" и т.н. Той е бил велика личност, не знам защо си е избрал такъв край на живота – да се самоубие с пушка.

Имам и други любими автори. Например Никос Казандзакис – "Алексис Зорбас", "Капитан Михалис". За да си купя "Капитан Михалис", една сутрин станах в 5 часа и отидох да чакам да отворят антикварната книжарница. Много четях, докато виждах добре. Ама вече ми падна зрението и не мога – трябва да си слагам очила, а още нямам", разказва с видима гордост възрастният мъж.

Най-дълъг трудов стаж имал в плевенския Институт по лозарство и винарство. Наели го да поддържа техниката и оборудването. Понякога работел и като тракторист в лозята.  Един ден го изпратили в избата на института, която е извън града, да ремонтира нещо спешно. Той изпълнил задачата и му предложили да остане там на работа.

"В избата – пиене много, постоянно си сред алкохол. И дрехите ми миришеха на спирт, въобще да не съм лизвал, като излезех от избата, хората мислеха, че съм пиян. Пиех, ама не съм се напивал", твърди Генадий.

Домовете за стари хора в Русенска област помагат на изпадналите в житейска нужда

На територията на град Русе и Русенска област домовете за стари хора са три, в два от които социалните услуги са финансирани от републи...

"По някое време реших да ставам селянин и отидох на жена ми в селото – Обнова.  И там не изкарах дълго. Готовите пари свършиха. Продадох жилището – и парите от него свършиха. Пропилях всичко – и жена ми помогна много в тая работа. Накрая останах на улицата без нищо", допълва тъжно побелелият мъж.

Два пъти се пробвал да си търси късмета на гурбет – веднъж в Гърция и веднъж в Кипър.

"Тръгнах без планове – каквото стане. Там си намерих приятели гърци и останах. С българи в чужбина не обичам да контактувам, защото имам горчив опит. Бил съм и в Русия, и в Украйна. Излезе ли зад граница, българинът непременно ще те прецака, ако може. Докато бях в Гърция, реших да спра пиенето и цигарите. Реших и друго – да спра да помня онова, което ми се е случило в живота. Близо година изкарах без алкохол и цигари. Но като се прибрах в България, започнах отново да пия и да пуша", продължава разказа си Генадий.

Като се прибрал в Плевен, вече нямал дом. Няколко години изкарал на улицата. Спял на пейка в централната част на града - около Дома на книгата. От съжаление хората му давали пари или храна. Понякога намирал и временна работа - да пренесе на някой дърва и въглища или да помогне в нещо друго.

С други бездомници избягвал да има вземане-даване. "Допадаше ми да живея така – по свой си начин се чувствах свободен. Като събера някой лев, вечер се отбивах в кръчма.  Сядах в някой ъгъл да не правя впечатление и си поръчвах питие за колкото ми стигат парите. Мръсен и неугледен не ходех – намираха се приятели, които ме пускаха в жилищата си да се изкъпя. Същото съм правил и аз за някои от тях преди доста години", твърди Генадий.

Две сестри създават единствения дом за стари хора в Бургас

Една жилищна кооперация в бургаския комплекс "Възраждане" прави впечатление с поддържаната си фасада и две големи борови дървета в двор...

Така изкарал до миналия декември, когато един негов приятел решил да му помогне и го довел в Дома за стари хора в Бохот точно в навечерието на Коледа. От тогава само синът му е идвал да го види. Дъщеря му си отишла от белия свят на 35 г.

"Тя пиеше много. Накрая си наливаше дори чист спирт. Беше невероятно пристрастена към алкохола. Какво ли не направихме, за да се откаже от пиенето – докато е в санаториума, кротуваше, излезе ли навън, пак почваше да пие", обяснява мъжът.

Генадий има и сестра, която е 21 години по-малка от него – дори не знае в кой край на България е.

Твърди, че се чувства много добре в Дома. Гледа да помага с каквото може, особено на жените, които имат проблеми с придвижването. Помага и на персонала, когато се налага.

"За минали работи не съжалявам – каквото е било, то е било. Онова, което си пожелавам да ми се случи, е още веднъж ида до Кипър, защото се влюбих в красотата на тоя остров. И хората там са много добри", завършва изповедта си Генадий с й на края.

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 2 потребители
Последно в Актуално