Коледа по Юлианския календар отбелязват днес в две църкви в Пловдив

"Честито Рождество Христово" се поздравяват енориашите в малката църква "Света Матрона Московска", в която служи отец Радослав Паскалев. Винаги близо до болките и нуждите на хората, организирал от години сериозна социална дейност, утешител на тежко болни хора и вдъхновител на вярващи, отец Радослав отговаря на един въпрос, който вълнува мнозина в тези объркани времена. Кои ценности изчезнаха в наше време, кои ценности биха могли да се върнат чрез вярата?

Отец Радослав:

"Цялата ни ценностна система, особено в тези последни 35 години, в които живеем, е тотално преобразувана, ценностите са загубили своя първоначален смисъл. Голяма част от тях дори са неприложими в нашия живот, защото ние живеем в едно съвсем друго време, подчинено на други обстоятелства, ръководено от други цели. Мисля, обаче, че най- важното в нашия живот ,което можем да пренесем от по- старите времена в нашата ценностна система, на първо място е

СЕМЕЙСТВОТО

Каквито и да са времената, семейството има своята голяма ценност. Колкото и днес да има либерален уклон, който ни казва постоянно , че човек трябва да живее с едни по- широки понятие, да премахне онези ограждения на малките общности, семейството има невероятен смисъл- такъв, какъвто и Бог прозря, за да благослови това семейство. Защото първото чудо, което се извършва в своето проповедническо дело, е чудото на сватбата в Кана Галилейска. Т.е. по един изключителен начин семейството е благословено от Бога. Нещо повече, Йоан Златоуст, разсъждавайки върху основите на семейството, казва, че там, където е Христос, всичко се променя. Ако семейството запази своя смисъл като общност между мъж и жена и родените от тях деца, но и расне в системата на християнските ценности, то има своя дълбок смисъл. Ние можем съвсем спокойно да пренесем идеята за семейството в следващите времена.

Една друга много важна ценност днес, която ние трябва да продължим да развиваме и опазваме със цената на всичко, е

МИРЪТ 

И не само мирът като социално понятие, а мир такъв, какъвто Бог беше поискал от нас. Мир в нашето съзнание, мир в нашата душа, който елиминира и отхвърля по един изключителен начин цялата система на греховност в самите нас. Когато човек е потопен в състоянието на Христовия мир, неговите дела, са дела на Евангелието. Неговите дела са дела на вярата. Неговите дела са дела на Христос. Когато християнинът не е потопен в Христовия мир, то тогава делата му възпроизвеждат всичко онова, на което днес, така или иначе, сме свидетели. Целия този упадък и цялата тази разруха на нашата собствена човешка битийна същност. Затова ценността на мира е изключително важна и ние трябва да я пренесем с особена отговорност в следващите времена.

Нещо друго, което трябва да бъде пренесено, е

ДОБРОТВОРСТВОТО

Защото ние виждаме, че в системата на новите времена добротворството започва да губи своя истински смисъл. Започва да губи онова, което изначално трябваше да донесе и на този, който твори добро, и на този, който получава сътвореното добро. Да получаваме чрез доброто изграждане на една по- различна духовна същност в самите нас. Особен начин да усещаме и да оценяваме всичко онова, което Бог ни дава и да благодарим. Нещо, на което съвременният човек, силно мога да заявя, е твърде неспособен. "