България е съгласна да плаща повече в общата хазна на ЕС заради Украйна и границите

"Българската позиция е, че ние предпочитаме този вариант, защото алтернативата е или да няма финансиране на важни проекти като защитата на външните граници, или да се вземат средства от други програми - от кохезионната, селскостопанската политика, „Хоризонт Европа“. Нашето становище е, че е по-добре да бъдат събрани допълнителни средства от държавите. Общият баланс така ще бъде положителен", коментира пред журналисти в Брюксел премиерът Николай Денков. Там той участва в среща на 27-те евролидери.

Още: Европейската комисия поиска от правителствата допълнителни 10 млрд. евро

Промените в бюджета на ЕС

През декември ЕС трябва да вземе решение за преразглеждане на бюджета си за 2021-27 г. на стойност 1,1 трилиона евро, който вече е натоварен от извънредните разходи по време на пандемията COVID и след като Русия нахлу в Украйна през 2022 г.

Европейската комисия предложи държавите членки да внесат повече средства в общата хазна, за да предоставят 50 млрд. евро на Украйна и да похарчат още 15 млрд. евро за миграцията. Друго предложение предвижда да се отпуснат 20 млрд. евро за военна помощ за Украйна.

Още: Financial Times: По-малко земеделски субсидии, ако Украйна и още 8 страни влязат в ЕС

Някои държави обаче са твърдо против да плащат повече. Примери за това са Унгария и Словакия, които засега блокират 50-те милиарда евро в подкрепа на Киев. Белгия също изразява опасения, а според Литва парите дори не са достатъчни. Гърция иска повече средства за проблемите с миграцията, предаде "Ройтерс".

Още: ЕС ще преразглежда бюджета до 2027 - създава се специален фонд за Украйна

Снимка: БГНЕС

Четири приоритета

Денков каза, че в бюджетната рамка има 4 приоритета - войната в Украйна, войната в Израел, проблемите с миграцията и подкрепата, когато има природни бедствия.

"Нямаше разногласие, че тези 4 приоритета трябва да бъдат там. Основното е как да се съберат средствата, така че да бъдат ефективно използвани. Това, което Унгария иска, е да има по-ясна стратегия как тези средства ще бъдат използвани в Украйна, но не е казвала, че този приоритет трябва да отпадне", обясни той.

Още: Денков: Обсъжда се дали таксата за руския газ да отива в европейския бюджет

Пълна подкрепа за Израел

"Обсъдихме двете теми: конфликта между Израел и „Хамас“; бюджета и промяната на финансовата рамка. По първата има пълно съгласие, че Израел беше брутално нападнат с терористична атака в невиждан мащаб, която целеше да провокира целия свят. Израел има право да се защити и трябва да го подкрепим", каза Денков.

"Трябва обаче да се пази животът на невинните хора от другата страна – заложниците в Ивицата Газа. Търсехме баланс между двете неща, това е трудното", обясни той.

Премиерът каза, че в ЕС не се водят разговори за разселване на палестински бежанци в държавите от блока.

Миграция

"Целият ЕС е ориентиран към това, че защитата на външните граници е ключова, че за да избегнем проблемите, трябва да се работи с трети страни. България беше посочена като пример, че се справя много успешно в защитата на границата с Турция", каза още Денков.

"Разногласията не са толкова големи, колкото може би изглежда. Има пренасочване на фокуса върху това да защитим външните граници", добави той. 

Защитата на външните граници е ключова за влизането на България в Шенген. Все още страната ни се сблъсква с вето от страна на Австрия и Нидерландия. Виена изтъква като аргумент именно нелегалните мигранти, а нидерландските власти искат да видят прогрес във върховенството на закона у нас. Скоро те може да пратят мисия в България, за да установят напредъка по пътя към Шенгенското пространство, каза Денков.

Още: България е с най-голямо подобрение в света, сочи индексът за върховенство на закона