България през 2015 година: Местните избори - продадени и купени

В последните три години България се превърна в арена на избори. На два пъти проведохме предсрочни парламентарни избори, минахме и през евроизбори, а тази година дойде ред на местни избори, както и на национален референдум – „за” или „против” електронното гласуване. Изборите доведоха до един голям, горчив извод – вотът в България има все по-малко значение за качеството на управление и за легитимността му.

Абсолютно категорично ГЕРБ спечели както на първи тур, така и на балотажите – където ги имаше. Голямата новина и печалният рекорд обаче бяха други – почти половин милион невалидни бюлетини и 90% сгрешени протоколи от секционните избирателни комисии (СИК). Това означаваше, че при около 2,5 млн. гласували на местния вот, всеки пети глас не се е броял! Специално за СИК-овете отговарящият за изборите вицепремиер Томислав Дончев си призна – очевидно имаше грешки, имаше и "абсолютна неграмотност" на членовете им.

Посочените числа навеждат и на други три извода, и трите крайно тревожни – или българските гласоподаватели са масово неграмотни, или беше извършена изборна измама в невиждан мащаб, или и двете. Всеки има своето мнение – в следващите редове ще опитаме да представим картината такава, каквато я видя Actualno.com и така Вие, нашите читатели, да затвърдите досегашната си позиция или да я промените. И преди да започнете да четете, ще припомним един знаков цитат на проф. Михаил Константинов, шеф на официалния „хроникьор” на гласовете „Информационно обслужване”: „Малоумието в България е достигнало вече непознати висини”!

Купуването на гласове

Алъш-веришът на избори е безспорно национален спорт в милата ни родина! Абсурдно е до какви висоти достигна това престъпление и колко малко ефективност има в борбата с него. А примерите са толкова много, че може да се напише роман – и то не един.

Може би най-разпространената схема беше т.нар. изборен туризъм – регистриране на хора в конкретно населено място само за да гласуват. За целта организаторите трябваше да действат с мисълта, че всичко с адресните регистрации трябва да е приключило до шест месеца преди датата на изборите. Един от първите региони на изборен туризъм беше Видинско, Община Грамада. В Несебър картинката беше подобна. Имаше и комични и същевременно страшни случаи – като например в Руженци, където кметът Венцислав Ванков, отстраняван от поста си за злоупотреба в размер на половин милион лева, обясни увеличението от 20 пъти на адресните регистрации в селото си с желанието на новодошлите да се възползват от лековитите свойства на водата в Руженци! Появи се и познат герой с друга тактика – Ценко Чоков от Галиче, който набра популярност през годините с методите си на управление тип „Макаренко”, сега реши да се прави на доброто ченге и взе да води на екскурзия на морето съселяните си. Иновацията бързо беше прегърната и от други колеги на Чоков. Иновация в свой стил предприе и ДПС – безплатно публично обрязване към безплатната екскурзия – до Одрин. За последното пред парламента здравният министър Петър Москов даде достатъчно аргументи, за да се намесят прокуратура и съд, като например, че турските лекари, правили обрязването, не са имали задължителното разрешение на здравното министерство и не е ясно каква е била лекарската им квалификация. Това обаче въобще не трогна прокуратурата.

Това беше само на повърхността – беше позволен публичният достъп до масива с адресни регистрации от 1 януари, 2011 година до края на април 2015 година. И картината стана гротеска – двойно увеличение на новите адресни регистрации в цяла България за първите три месеца на годината! Имаше даже случаи на регистрации на места, където всъщност няма жилища, няма дори постройки! Рекордьори бяха областите Монтана и Видин, а нарушенията бяха в болшинството си тривиални – например на един адрес да живеят 45 души по адресна регистрация!

Шокиращите данни предизвикаха политическа реакция – Реформаторският блок и „Патриотичният фронт” поискаха да се направи изменение в Закона за гражданската регистация, което да спре изборния туризъм. Ако има повече от два пъти над обичайно живеещите в дадено жилище, значи говорим за незаконни регистрации и те трябва да се заличат служебно. Законът бързо беше приет. Бившият вече омбудсман Константин Пенчев видя и друг лек – машинно гласуване, а настоящият и главен виновник за неразбории като директния избор на кмет в общини с между 100 и 400 души Мая Манолова си защити „творението Изборен кодекс”.

Взетите мерки обаче въобще не предотвратиха ефекта – в началото на септември от 200 000 нови адресни регистрации бяха отписани едва 600, а като цяло преди изборите - 1700 от общо 130 000! Според „Прозрачност без граници” всичките отписвания бяха по стария закон – новият щял да работи на следващите избори. Не помагаха нито обещания като това да има опрощение, ако си купувач на гласове и издадеш кой ти е направил поръчката и ти е дал средствата, нито вдигането на наказанията – не че ги вдигахме, след като главният прокурор Сотир Цѝацаров предварително елеминираше такава възможност с изказвания, че по-суровите санкции не помагат. Такива институционални пози бяха показателни и предвид жестоката статистика – преди да се вдигне шум по медиите, МВР беше проверило само 0,08% от новите адресни регистрации!

Имаше все пак и някакви спорадични „успехи” в борбата с купуването на гласове. В Елин Пелин например осъдиха двама купувачи на гласове на по една година затвор, един общински съветник видя и условна присъда, но за големи риби като Йордан Цонев и подозренията за неговата дейност – нищо!

И търговията си вървеше – на глас мизата стигаше до 100 лева. В Хасковско пуснаха чак жандармерия, че покупко-продажбата да става по-тайно и да не пищят толкова медиите. Не помогна дори намесата на премиера Бойко Борисов, който предупреди изрично „своите кандидати” да не влизат в бизнеса. А проф. Михаил Константинов май даде най-правилната рецепта как да преборваме купения вот: „Вземайте парите и гласувайте за когото искате”.

По-ефективна поне от възпитателна гледна точка рецепта от тази на Константинов изглежда е само друга, доста отдавна позната – тоягата. Предложи я директно говорителят на ЦИК Цветозар Томов заради безобразната статистика на новите адресни регистрации в Горна Малина, където имаше хем протест, хем контрапротест заради уродливото явление. Както винаги обаче в България се сетихме, когато положението е „след дъжд качулка”. И това обаче беше напредък – в Батановци например даже роднини на новия кмет се отрекоха от него заради похвата „адресни регистрации”, а в пазарджишкото село Семчиново българи и роми наизвадиха всички селскостопански сечива, които им бяха под ръка, заради новия „малцинствен” кмет Пламен Темелков, който даже не беше наясно що е то местно управление.

Други емблематични безобразия – Реформаторският блок издигна като кандидат за общински съветник осъден за купуване на гласове, а ДПС „блесна” със случая Пиже – вторият в листата за Самоков Трайчо Василев, един от тарторите на ромската махала и основен двигател на незаконното енерго там, нападна със сина си екип на Нова телевизия, който дойде да го пита защо продължават практиките за незаконно връзване към мрежата на ЧЕЗ и това предизборен лайтмотив за привличане на избиратели ли е. Трагикомично и за всички учебници по конституционно право беше оправданието на шефа му и действащ депутат Александър Методиев-Бат Сали – той бил издигнат, за да подбуди толерантност. Пиже и синът му вече са с официални обвинения – за дръзко и цинично хулиганство, като най-лекото наказание е пробация, а най-тежкото – от 3 до 5 години затвор.

Не беше учудващо, че след изборите заваляха обвиненията към победителите, при това не само от опозицията. Сериозен сблъсък имаше между ГЕРБ и Реформаторите – заради Плевен и Добрич. Найден Зеленогорски директно обяви, че щял да покаже на Бойко Борисов протоколи-примери за купуване на гласове, Цветан Цветанов отговори, че Реформаторите печелели в Добрич гласове с ваучери за аптеки, но не каза как в Игнатиево – „средището на джебчийките”, стана чутовен обрат в полза на ГЕРБ на балотаж с победа от 96%, след като на първи тур кандидатът на партията на Борисов беше втори. Радан Кънев не остана по-назад и върна на Цветанов – ами вие какво правихте във Варна? Категорични какво направиха ГЕРБ бяха и други – Георги Кадиев, който се яви в София като кандидат за кмет, подкрепен от АВБ, каза, че партията на Борисов си е купувала направо цели секционни комисии, а лидерът на Движение 21 Татяна Дончева добави, че „ГЕРБ ги устройваше телевизиите да показват (изцепките на) Сидеров, а не как се фалшифицират изборни резултати”.

Спрямо местните избори през 2011 година, за сегашните сигналите за нарушения бяха с 84% повече! Само това да беше, щеше да е достатъчно основание на БСП да се иска преправянето на протоколи да се наказва с 8 години затвор. Но имаше и фрапантно-фрапиращи случаи с изборни протоколи – например от Нови Искър, където в протокола в полза на ГЕРБ се събират 61+73 гласа и се броят 134 гласа, след като 73 е задраскано число!

Ще има ли такова пазаруване на гласове и на следващия вот – със сигурност, смятаме ние. Показателно е, че вътрешният ни министър Румяна Бъчварова не обели и дума при официално питане от депутата Георги Божинов откъде дойдоха парите за целия този „шопинг”, защото от дарения не са – статистиката го доказва. Остават само медиите, които да показват цялата кочина и основни изразители на свинщината, които да заплашват журналистите, че ще ги правят „на лютика”.

Провалът "Арена Армеец"

Във връх на немощта на държавата се превърна преброяването на гласовете на местния вот в София. Там стотици хора останаха затворени в продължение на 36 часа, докато бъдат предадени и отчетени всички протоколи пред Общинската избирателна комисия (ОИК) за София.

Хаосът, който се създаде, можеше да се предвиди с решение на ЦИК още преди изборите. Тъй като се гласуваше и на национален референдум – за или против електронното гласуване, което увеличи бюлетините с още една. Според насоките на ЦИК всеки избирател, преди да влезе в тъмната стаичка, трябваше да каже дали ще гласува с всичките три или четири бюлетини (ако е в голям град и гласува за районен кмет), на които има право, или само с част от тях. След като е получил определен брой бюлетини, избирателят е длъжен да пусне всяка от тях в съответната урна, дори и ако в тъмната стаичка е преценил, че не желае да ползва някоя от тях. Неупотребената бюлетина (или бюлетини) ще се пуска празна заедно с попълнените, каза говорителят на комисията Камелия Нейкова. При броенето след това тя ще бъде отчитана като "невалидна".

Рано сутринта, след изборите, гръмна и голямата бомба – слух, че има починала жена при предаването на протоколите за изборите в „Арена Армеец”. И бентът се отприщи – по прозорците на „Арена Армеец” се появиха надписи SOS - членовете на СИК-овете не искаха да чакат, защото повечето от тях имаха и друга работа, а отчитането на протоколите с бюлетините се проточи твърде много. ЦИК отрече официално за смъртен случай, но бързо стана ясно, че има припаднали, дори една жена е направила спонтанен аборт. А работата по обработване на протоколите вървеше бавно.

Не закъсняха и политиците – с обвинения за организацията и епитети като „идиоти”. Медиите съвсем полудяха, като се разбра, че още 5 жени са постъпили в болница със здравословни проблеми. Покрай цялото напрежение се обади и новият омбудсман Мая Манолова – не можело такова отношение към хората. Точно Изборният кодекс, на когото тя трябваше да е двигател обаче, се оказа проблем – в ОИК София имаше само 19 членове, които да поемат протоколите от 1500 секционни избирателни комисии! Столичният кмет Йорданка Фандъкова поискала увеличение на членовете на ОИК още през август, но ЦИК не приела точно с оправданието с Изборния кодекс. При вече свършен факт и отговарящият за организацията на изборите вицепремиер Томислав Дончев поиска промяна на кодекса в това отношение. А подобен проблем, макар и не в такъв мащаб, се появи и в Хасково.

Вбесените и отчаяни хора продължиха да настояват да бъдат пуснати от „Арена Армеец” и без да съм отчетени протоколите, а полицията не пусна Мая Манолова в залата. Представители на „Зелените” даже поискаха хуманитарна помощ заради случващото се с членовете на софийските СИК-ове.

Навръх целият хаос, председателят на ОИК София Диляна Иванова отрече да има хаос. Всяко нещо, което медиите отразявали като хаос от „Арена Армеец”, било спекулация, по думите ѝ. А правителството не смееше да се намеси в работата по броенето. Водещата партия в лицето на ГЕРБ обаче категорично заяви – оставка на всички в ЦИК заради случилото се. ЦИК не тръгна да си хвърля оставката, а само каза, че е по-важно да се завършат изборите - все пак това беше само първи тур! Стигна се и до протест пред „Арена Армеец”.

Два дни след изборите още имаше броене на протоколи, а Десислава Атанасова от ГЕРБ зададе съвсем резонен въпрос – ами ако до сряда (28 октомври) няма официален резултат - ще трябва ли вторият тур да се отложи със седмица?

Драмата в „Арена Армеец” приключи около обяд на втория ден след изборния ден. Дойде ред на жалбите – стотици сезираха прокуратурата заради принудителното им задържане в „Арена Армеец”. Появиха се изказвания, че може да има процес в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. А Мая Манолова, вместо да си замълчи, бранеше изборното си „творение”.

36-те часа висене бяха компенсирани от ЦИК – с още по 60 лева на човек. Но ОИК не спираше да се дъни – при обявяването на резултатите на първи тур, комисията направи кандидата на Реформаторите за кмет на район „Средец” в София Мария Ачкова кандидат на БСП.

Позор, коментира Томислав Дончев, а премиерът Бойко Борисов се намеси, изисквайки оставката на Диляна Иванова от председателския пост на ОИК София. Речено-сторено – Иванова си тръгна, а ЦИК опрости своеволието на Борисов насред изборния ден пред кажи речи всички медии да каже, че е гласувал за Йорданка Фандъкова и така да агитира за кандидата на ГЕБР във възможно най-широкия медиен ефир.