България през 2023 г.: Този път "само" едни предсрочни избори

Може ли вотът на 2 април да произведе най-сетне едно Народно събрание, което да преодолее политическата криза, да създаде редовен кабинет и да започне да работи по приоритетните задачи пред България? Това беше големият въпрос, на който изборите трябваше да отговорят. 

Кампанията

Предизборната кампания премина точно така, както можеше и да се очаква в един толкова труден и важен период, през който преминава страната ни - скучно, вяло и безидейно.

Пролича си, че силите на политическите играчи са изхабени, както и способността им да лансират нови и интересни послания. Затова и кампанията мина някак неусетно.

"Продължаваме промяната - Демократична България"

Преди началото на кампанията двете водещи градски прогресивни политически сили избраха да обединят усилия в обща коалиция, привличайки към себе си множество по-малки граждански сдружения, за да могат да се борят за първото място на тези избори. Така се получи една шарена коалиция от разнообразни политически субекти, гравитиращи най-вече около центъра.

Целта на коалицията беше да бъдат победени ГЕРБ и лидерът ѝ Бойко Борисов. Шансовете за това изглеждаха високи, макар и не 100-процентови. 

Самата кампания на ПП-ДБ заложи преди всичко на посланието за обединение на това, което още през февруари Кирил Петков определи като "добрите сили", които се противопоставят на досегашното управление на страната. Още: Слави: Кирил Петков събирал добрите сили. Иде ми да изкрещя: "Абе, вие нормални ли сте?"

ГЕРБ

След като над десетилетие ГЕРБ нямаше никакви реални конкуренти за първото място на избори, за пети пореден вот партията на Бойко Борисов беше поставена в ситуация на силна конкуренция с потенциала за трети път да остане втора политическа сила.

Въпреки това, формацията продължава да разполага с може би най-боеспособната машина за избори у нас, с активни структури и верен електорат. 

Другият ключов елемент от кампанията за тях е самият Борисов. Той отново разчиташе на личната си комуникация с електората на партията, за да установи трайна и силна връзка. Именно това е основата, благодарение на която тази партия оцеля двете години на пълна изолация, в която беше попаднала след управлението заедно с патриотите.

Личността на Борисов обаче върви и със своите негативи - макар той да сплотява твърдия електорат на партията, периферията, от която ГЕРБ могат да черпят подкрепа, е много по-малка заради самата умора от лицата на партията и от лидера ѝ.

Буквално почти цялата комуникация бе насочена към това колко лоши са ПП и ДБ, от една страна, и колко по-добре е било, докато ГЕРБ са били на власт преди това.

ДПС

Както при всяка една предизборна кампания, ситуацията с ДПС бе консистентна - партията е особено активна по места в страната, но не толкова в медиите, избягваха се участия в телевизионни дебати и се залагаше на социални послания пред електората.

Формацията продължи с опитите си да се позиционира като отговорната политическа сила, която винаги е защитавала свободата и демокрацията в България, без обаче да навлиза в кой знае каква дълбочина. Още: Йордан Цонев: Ако ДПС управлява, България ще влезе в Шенген и Еврозоната

Поддържаше се имидж "близо до хората", като кандидатите се срещаха лично с избиратели по време на събития, акцентираше се на това, че ДПС помагат на хората в нужда, решават проблеми и т.н. Партията отново разчиташе и на гласовете от чужбина, особено от Турция, за повишаване на представянето си на изборите. 

"Възраждане"

По време на кампанията проруската партия "Възраждане" не изненада. В реториката си тя атакува САЩ, Европейския съюз, ПП-ДБ конкретно и целия политически елит у нас на обща база. Заради възходящата им подкрепа те успяват да привлекат около себе си и публични лица, журналисти и общественици с откровено проруски възгледи, превръщайки се по този начин в център за тези евразийски послания. Още: "Изчезвай, боклук мръсен": "Възраждане" заплашва и гони от свое събитие журналист на БНТ

Надеждата на националистите бе да опита да привлече някои от разочарованите избиратели на други формации, като БСП или старите националистически партии, както и негласуващи. Към този микс може да се добави и част от наказателния вот срещу целия политически елит, на който доскоро разчиташе "Има такъв народ" (ИТН).

БСП

С оглед на предизборната кампания, големият въпрос около социалистите на тези избори бе докъде ще успеят да паднат този път като електорална подкрепа. Свещената война, която партийният лидер Корнелия Нинова пое предизборно срещу "джендъра", беше най-любопитният предизборен ход на червената партия за последните години. Още: БСП внесе искането за референдум срещу джендър идеологията(ВИДЕО)

От 2021 г. насам БСП е в състояние на свободно падане, което с всеки следващ вот се засилва от отцепили се и изгонени партийни членове. Въпросът беше дали формацията ще изгуби още повече от електоралната си тежест или най-сетне е успяла да стигне до момента на наистина твърдото си партийно ядро и може да се оттласне оттам. 

"Има такъв народ"

Партията на Слави Трифонов влезе в кампанията с предложение за референдум и амбиция за завръщане в парламента в името на този референдум. Липсата на особено медийно присъствие и липсата на по-мащабна политическа платформа отново се оказа запазена марка на партията. 

Участието на ИТН в три парламента и провалът ѝ от първа политическа сила до изпадане извън Народното събрание също са фактори, които тежаха пред представянето на "Има такъв народ".

Идеята за референдум за президентска република пък сякаш беше единствената надежда да привлече тласък на подкрепа. Още: ИТН: Президентът няма нищо общо с идеята за референдума

Трифонов и хората му можеха да се надяват на потенциална подкрепа от онези, които все още искат да наказват политическия елит - електоратът, който на първо време ги вкара в парламента и ги направи първа политическа сила преди две години. Все пак към момента обаче шансовете за избухване на подобен вот изглеждаха малки - и сега изглеждат малки. 

Резултатите

В крайна сметка резултатите отредиха шест партии да влязат в 49-ото Народно събрание.

Първа сила е ГЕРБ-СДС, която спечели 26.49% от вота или 669 804 гласа. Веднага след нея се нарежда коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България", за която подкрепата си бяха дали 24.57 на сто или 621 326 гласа.

Третото място остана за "Възраждане" с 14.16% и 358 172 гласа. 

Следващата политическа партия, която влезе в парламента, е ДПС с 13.72 на сто при 346 437 души, дали вота си за тях.

Петата формация бе БСП, събрала 8.93 на сто от гласовете или 225 893 бюлетини за социалистите. 

В 49-ото Народно събрание влезе и „Има такъв народ” с 4.11%, като този показател не се променя. Разликата тук е в гласовете 103 965 спрямо (103 641 гласа при първоначалните данни.

Гласовете от чужбина

Вотът в чужбина отново не изненада. Там ДПС отново бе начело с 36.13%. Следваше коалицията ПП-ДБ, която събра 27.09%. Трета беше "Възраждане" с 16.65 на сто. Следваха ГЕРБ-СДС с 8.37 на сто. Петата сила, която взе достатъчно подкрепа за влизане в парламента, беше ИТН. Формацията на Слави Трифонов получва 5.21% от гласовете в чужбина. БСП събра едва 2.08 на сто от вота зад граница.

Избирателната активност отново беше сравнително ниска - 40.63 на сто, което означава, че 2 679 234 души бяха дали вота си.

Какви бяха реакциите на основните политически играчи и как се стигна до сформиране на кабинета "Денков - Габриел" - четете в следващия тематичен обзор на Actualno.com.