Държавната субсидия остава основен източник на приходи за партиите

Това става ясно от сметките на Института за развитие на публичната среда, които анализаторите основават на подадените от формациите финансови отчети в Сметната палата за миналата година.

Анализаторите отбелязват обаче, че точно проследяване на държавната помощ не може да се направи през информацията във финансовите отчети, тъй като те не съдържат специфична графа за нейното отчитане. Затова те следят и данните по темата, които публикува Министерство на правосъдието.

Сметката за 2021 година: 7.3 млн. лева похарчиха партиите в третите парламентарни избори

На парламентарните избори през ноември миналата година участваха 20 партии и 7 коалиции. Приходите, които са отчели в кампанията, са в ...

Прочети повече

Официалните приходи на политическите партии у нас за миналата година възлизат на общо 38 391 735 лв.

Почти една трета от партийните бюджети през 2021 г. е била формирана от дарения – 28 % от всички приходи или 10 611 845 млн. лв. Членският внос на симпатизантите пък носи 13 % от партийните попълнения – или 4 925 090 лв. Значителният дял на даренията се дължи в голяма степен на проведените през 2021 г. три парламентарни избора, както и изборите за президент и вицепрезидент. Традиционно участниците в кампании активно набират средства от свои симпатизанти и това дава отражение върху техните годишни приходи.

Сметката за 2021 година: 7.3 млн. лева похарчиха партиите в третите парламентарни избори

На парламентарните избори през ноември миналата година участваха 20 партии и 7 коалиции. Приходите, които са отчели в кампанията, са в ...

Прочети повече

Седемте формации в настоящия парламент са отчели постъпления от 28 038 000 лв. Това са 73% от приходите на всички български партии за миналата година. Делът на субсидията е 56% от приходите им или 15 694 000 лв. Даренията възлизат на 6 829 000 лв. (24%), като тук отново трябва да се отчете ролята на четирите предизборни кампании през 2021 г.

Извънпарламентарните формации са отчели общо 10 353 735 лв. приходи. Източниците основно са били дарения – 3 782 845 лв. (37%), членски внос – 2 587 090 лв. (25%) и субсидия – 2 364 424 лв. (23%). Високият дял на субсидията се дължи на факта, че през 2021 г. работеха 4 парламента. Така част от партиите, които са извън настоящото 47-о Народно събрание, са получавали държавна помощ заради участието си в предишни парламенти.

От общо 124 политически формации у нас 54 не са декларирали никакви приходи. 

През 2021 г. се проведоха четири предизборни кампании. Въпреки това от подадените за изминалата година финансови отчети, става ясно, че 54 партии от всички 124 или 44% от регистрираните политически субекти на българската сцена, не са декларирали никакви приходи. Това практически показва, че те не са развивали никаква дейност. Остава открит въпросът защо толкова много партии нямат дейност като не успяват да съберат дори членския си внос.