Екатерина Захариева: Успех е напредъка ни по Механизма за сътрудничество и проверка

Тази година отбелязахме 30 години от падането на Берлинската стена, което промени живота на милиони хора в Източна Европа, включително и в България, 15 години от членството ни в НАТО, а на Нова година ще отбележим 13 години от присъединяването ни към ЕС. Това каза министър Екатерина Захариева, която отчете дейността на външното министерство на извънредното заседание на правителството. 

„България не само консумира сигурност и европейски средства от членството в двата съюза, но е една от най-активните държави в определянето на политиките им. ЕС продължава да е най-успешният демократичен проект в света, а от създаването на НАТО на територията на нито една държава членка не са водили военни действия. Тази година Европейската комисия и Европейският парламент заявиха, че Механизмът за сътрудничество и оценка трябва да отпадне. И ако все още не сме част от Шенген по вътрешнополитически причини в някои държави членки, всички наши партньори признават, че ние охраняваме най-добре нашата граница“, каза министърът.

След успешното Българско председателство на Съвета на ЕС страната ни оглави Организацията на Черноморското икономическо сътрудничество и по време на нашето председателство в организацията бе поканена с единодушие Република Северна Македония.

Само една година след приемането ни в Берлинския процес догодина страната ни ще бъде съпредседател на инициативата съвместно със Скопие. 

Признание за ролята на страната ни в регионален и международен план е визитата на папа Франциск в България и посещението на нашия премиер при американския премиер Доналд Тръмп, които подписаха документ за стратегическо партньорство между България и Съединените щати.

Редица премиери, сред които правителствените ръководители на Русия и Япония, посетиха страната ни. Досега български министър-председател не бе посещавал Република Корея.

През 2019 г. посетиха България външните министри на Индия, Ливан, Йордания - визити, които никога досега не са били реализирани в рамките на отношенията ни в тези държави.

За първи път от 9 години български външен министър посещава Русия.

Фокус на българската и европейската външна политика е и Африка, както заради важността на този континент по отношение на природни ресурси и възможности за бизнес, но и заради миграцията. Реализирана бе първа визита на български външен министър в Намибия, а Ангола не бе посещавана от представител на българското правителство 30 години въпреки отличните ни контакти в миналото.

Целта на всички тези визити освен възобновяване на политическите връзки бе и да подпомогнат развитието на бизнесконтактите, както за привличане на инвестиции у нас, така и за представяне на възможностите на българския бизнес, който става все по-конкурентоспособен в международен план и търси нови пазари. Бяха подписани множество двустранни споразумения, които облекчават бизнеса и гражданите. 

Продължаваме и работата в улеснение на българските граждани, живеещи в чужбина. Служителите на МВнР не са увеличавани от 80-те години на миналия век, когато са обслужвали близо 70000 българи зад граница. Въпреки че днес нашите сънародници извън родината са над 2 млн., продължаваме да им предлагаме лесен достъп до административни услуги, без да увеличаваме щата.

Всяко денонощие между 40 и 60 души търсят помощ на горещата телефонна линия в ситуационния ни център, която популяризирахме чрез СМС съобщенията, които получава всеки абонат на български мобилен оператор, който влезе в роуминг. Един пример - съдействахме за сигурно и безопасно завръщане в България от Испания, Франция и Швеция на над 100 жертви на трафик на хора предимно с цел трудова експлоатация.

Естествено, има още какво да се подобрява в административното обслужване и работата на консулските ни служби.

Инициирани и приети бяха законови промени, даващи възможност от октомври 2020 г. подаването на заявление за издаване на български лични документи да става и по електронен път без електронен подпис, а от 2021 г. валидността на българските паспорти ще бъде удължена от 5 на 10 години. Българските граждани в чужбина могат да получават и по пощата издадените им паспорти, лични карти и шофьорски книжки - все мерки за облекчаване на тяхното обслужване.

Времето, когато страната ни закриваше дипломатически мисии, е вече в миналото. След откриването на нови посолства в Абу Даби и Рияд и генерални консулства в Тараклия, тази година открихме ново Генерално консулство в Барселона, а консулството ни във Франкфурт вече е с ранг на генерално и до месеци ще се премести в нова сграда, която ще улесни обслужването на гражданите.

Нашите консулски служители посрещат сънародниците ни не само зад гишетата, но и пътуват, за да улеснят обслужването - особено в държави, където пътуването до нашата мисия е свързано с големи разходи и време.

Като друга мярка за подобряване на административното обслужване за гражданите и бизнеса бе децентрализирана услугата “Апостил”, като от 1 януари 2019 г. се извършва и от областните администрации и не е необходимо да се пътува до МВнР в София. Нашите услуги вече могат да се заплащат навсякъде с банкови карти, а доскоро гражданите заплащаха с държавни таксови марки.

Българските граждани във Великобритания са сред най-подготвените за Brexit. Нашето посолство в Лондон проведе масирана комуникационна кампания с изнесени информационни дни в повече от 30 града. Близо 130 000 наши сънародници вече са кандидатствали и са получили статут на уседналост, който ще гарантира техните права без значение от развоя на процеса по оттеглянето. Това са близо 90 на сто от официално пребиваващите българи в Обединеното кралство, с които сме на първо място сред гражданите на други държави от ЕС. 

През изминалата година България бе за пръв път член на Съвета на ООН по правата на човека. Кристалина Георгиева стана изпълнителен директор на Международния валутен фонд, а Мария Габриел получи изключително важен ресор в новата Европейска комисия.

През отиващата си година бяха осъществени редица проекти по линия на официалната помощ за развитие в страните от Западните Балкани и Черноморския регион, оказана бе хуманитарна помощ на населението от бедстващи райони в Африка и Азия. България подпомогна с 6 139 104 лв. различни проекти - строим например асфалтов път между град Билищ и населеното с българи село Върник в Албания, реконструирахме два моста в град Струга, Република Северна Македония, ремонтирахме инфекциозното отделение в болницата в Тараклия, където живеят близо 50000 българи.

България бе една от първите страни, оказала хуманитарна помощ от 200 000 лв. на Албания за преодоляване на последиците катастрофалното земетресение в края на м. ноември 2019 година.