X
 
 

Евроинтеграцията на България: Политиците ни не я разбират, тъй като не могат да четат

6978
Евроинтеграцията на България: Политиците ни не я разбират, тъй като не могат да четат
Снимка: Pixabay

Какво се счупи в Европейския съюз, как се стигна до счупването и какво трябва да се направи с оглед оповестяването на бялата книга за сценариите за развитие на ЕС от Европейската комисия – отговор на тези въпроси бяха потърсени по време на публичната дискусия "Сценарии за Европа: Българският дебат", която се проведе в Дома на Европа днес (9 март). Участие в нея взеха едни от най-изтъкнатите експерти по отношение на ЕС и политиката като наука – главният преговарящ за влизането на България в ЕС Владимир Кисьов, професорът по европейско право и юридически съветник на президента Жельо Желев Жасмин Попова, създателят на катедра "Европеистика" проф. Георги Димитров и доц. Антоний Гълъбов.

Евроинтеграцията

Непотвърдено: Европейският съвет няма да одобри "Европа на различни скорости"

Лидерите на Европейския съюз ще дисктутират в петък (10 март) как да направят Европейския съюз "сигурен, проспериращ, социален и по-сил...

По единодушно мнение на експертите неправилната интеграция е системната грешка в Европейския съюз. Бежанската криза разкри нещо, което беше ясно за мнозина, но се оказа и шок за мнозина – ценностните системи на страните-членки в ЕС са много различни, каза проф. Попова. По думите на проф. Димитров твърде погрешно е било възприето от новите страни-членки на ЕС, че влизането в Съюза означава преминаване на посткомунистическия преход – от репресивна държава към такава с абсолютно върховенство на закона и демокрацията. Проф. Попова обаче подчерта, че вината не е само на Източна Европа – вина има и Европейската комисия, която в преговорите за влизане в ЕС не поставяше върховенството на закона и демократичността като най-важен критерий. Сега го прави, но не и когато влязоха страните от Централна и Източна Европа, добави тя.

Според проф. Димитров дълго време политиката за развитие на ЕС е следвала метода "проба-грешка". Години наред това работеше, но в последните 15 години се направиха повече грешки, обясни той, а проф. Попова припомни, че през 90-те години на XX век е имало сериозен дебат за бъдещето на ЕС – дали да се разширява или да се задълбочава интеграцията. Беше избран подходът на разширение и може би тогавашните лидери, които от тях са живи, съжаляват за това, каза Попова, визирайки точно тезата, че в ЕС влязоха неподготвени за основни критерии като демократичност и върховенство на закона нови членове. Икономическата интеграция не е достатъчно условие за съществуването на ЕС, добави проф. Димитров, а доц. Гълъбов го подкрепи, като подчерта, че само 10% от общия БВП на ЕС се създава в сътрудничество между страните-членки. Лошото в случая е, че освен в България, в редица европейски държави политиците не искат да поемат отговорност – необходим е граждански дебат, смята проф. Димитров.

Къде е България?

България няма позиция относно бялата книга и бъдещето на ЕС. България не може да артикулира интереса си – около това мнение се обединиха Владимир Кисьов, доц. Гълъбов и проф. Димитров. Доц. Гълъбов беше още по-краен: "Опасявам се, че политиците у нас, които не могат да разберат бялата книга, са повече от тези, които не могат да я прочетат". Проф. Попова ги подкрепи, но донякъде – тя похвали сдържаното изказване на вицепремиера по въпросите на европейското председателство Деница Златева относно това каква ни е позицията за предстоящия Европейски съвет (9-10 март).

Доста емоционално проф. Димитров не се съгласи точно с изразената от Деница Златева позиция. "Със сигурност нямаме нужда от допълнителни ползи от диференциация на Европа на ядро и периферия", припомни Димитров думите на Златева и добави, че с това изявление даваме заявка, че се ослушваме единствено за допълнителни ползи. Държанието ни на тема "Европейски съюз" е в стил "ние сме вашият темерут и вие трябва да ни искате, защото сме вашият темерут", възмути се Димитров, за когото България погрешно търси само ползата от ЕС, а не интересът. Ползата е единствено далавера, а интересът изисква да дадеш, да инвестираш, за да получиш повече за по-дълго време, беше тезата на професора. Той, а и колегите му, подчертаха, че просто няма шанс да я караме както досега (бел. ред. - сценарий номер 1 от бялата книга на ЕК).

Българите вярват много повече на Европейския парламент от Народното събрание

Българските граждани запазват одобрението си към Европейския съюз и неговите институции и са склонни да се доверяват повече на тях, отк...

Чух как Бойко Борисов обясни днес сутринта, че България се движи на първа скорост. Бившият премиер изглежда кара кола-автоматик, защото това е най-ниската скорост, иронизира Владимир Кисьов, който без грам колебание добави, че: "Политиците са леваци" и че по отношение на ЕС "Ние не сме на скорост, а на буксир, но то понякога никой не кара колата и няма кой да ни изтегли". Точно в този дух проф. Димитров припомни, че България всъщност дори няма ефективен механизъм за определяне на позиция относно дадена политика, която иска да наложи в ЕС. Преговорите са най-важният инструмент за развитие на Съюза, а на политическо ниво ние ги заменяме с "Брюксел ни каза", доразви тезата и доц. Гълъбов. Той поясни, че това не е само български проблем – защо при финансовата криза никой не попита никого защо трябва да се спасяват частни банки с пари на данъкоплатците и защо при бежанската криза никой не опита чрез преговори да постигне съгласие за политиката за квотите, уточни доцентът. Най-важното за нас е, че не пожелахме да сме активен член на ЕС, не стартирахме инициативи в рамките на Съюза, не отстоявахме политики, не търсехме съюзи с други държави за защита на общи интереси, констатира Гълъбов, според който това е така, защото "политическият дебат у нас е провинциален" и това е факт, тъй като "само когато се държи населението в принудителен културен и политически провинциализъм можеш да изглеждаш важен и голям".

Сценариите за бъдещето на ЕС

Може би учудващо за мнозина, но в най-голяма степен подкрепа беше дадена за сценарий номер 3 – тези, които искат повече, правят повече, станал популярен в България като "Европа на различни скорости".

Активно този сценарий беше защитен от проф. Попова, която обясни, че "Европа на различни скорости" е в основата на развитието на Европейския съюз вече 60 години и единствен не предполага каквато и да е промяна на Договорите за ЕС, като същевременно дава възможност за развитие. Какво друго, ако не "Европа на различни скорости" са т.нар. opt-out-ове (бел. ред. – изрично установено положение за една или повече държави от ЕС да не следват единна европейска политика в дадена област или да не спазват някаква част от еврозаконодателството). Проф. Попова припомни, че германският канцлер Вили Бранд пръв е изрекъл тази фраза – заради нежеланието на Великобритания да има еврозона и единна европейска валута. Различните скорости, различната степен на интеграция между отделните държави са заложени като механизъм в Договорите за функциониране на ЕС, каза преподавателят по европейско право и припомни – терминът "засилено сътрудничество" съществува още от Договора от Маастрихт (1992 година) и предполага тези, които искат повече интеграция да могат да я постигнат без тези, които не я искат. Кой обаче взема решенията и определя "засиленото сътрудничество", постави сериозен въпрос Владимир Кисьов, визирайки тоталната липса на позиция на България.

Въпреки пълната ни пасивност в 10-те години, откакто сме член на ЕС, имаме голям шанс, смятат и проф. Димитров, и доц. Гълъбов. Сега е моментът да се започне сериозният дебат – чрез преговори, с които да се постигне съгласие по даден проблем (конфликт), включително относно Договорите за ЕС, смятат те. А Владимир Кисьов и Жасмин Попова бяха категорични, че няма как България да се превърне в "една Куба" на Европа и че трябва гражданите, включително българските, да принудят политиците да вземат най-добрите решения за европейско бъдеще от взаимен интерес.

България отхвърля Европа на различни скорости

България е против Европа на различни скорости. Правителството реши, че страната ни ще заеме тази позиция, а държавният глава Румен Раде...

Още от ПОЛИТИКА:

Антоанета Цонева: "Демократична България" няма и не може да се коалира с ГЕРБ

Валентин Николов: Служебното правителство няма как да преговаря с "Газпром" за нов договор

Ясни са ресорите на заместник-министрите на здравеопазването

Нинова отговори: Министър Стоянов лъже и манипулира

По-малко съветници ще имат министрите в служебното правителство

Политолог: На изборите ще спечелят спокойните и конструктивните

Борбата с купения вот и битовата престъпност са приоритетите на министър Демерджиев

Никола Стоянов готов "бомбата от Корнелия Нинова" да му гръмне в ръцете

Служебният икономически министър с воля за приемственост и работа като за редовно управление

Шишков разделя работата по гръцката газова връзка на 2 етапа, не дава краен срок

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

ОЩЕ ОТ Политика