Служебният министър на културата Найден Тодоров коментира актуалното състояние на сценичните изкуства и финансирането на културните институти в България. Попитан дали ще бъдат осигурени допълнителни средства за сценичните изкуства, Найден Тодоров отговори: „Аз няма да говоря за задълженията от последната година, тъй като там още се правят някакви последни изчисления. Но само ще кажа, че през 2025 г. е имало две постановления на Министерския съвет, специални, за допълнителни средства за сценичните изкуства на стойност 54 милиона. 24-та година са били 33 милиона. 23-та година е бил скромен недостиг от 17 милиона. Преди това е бил 47 милиона през 22-ра година.“
Той допълни, че проблемите в системата произтичат основно от „вече морално остаряла система за финансиране, която може, и явно някои знаят как се прави това, да бъде използвана като пирамида.“ Относно възможни злоупотреби, министърът уточни: „Аз не мога да използвам тази дума, докато не бъде доказано. Но най-малкото се използва системата основно не за да се създава творческа дейност, художествен продукт, а за да се печелят пари.“
Още: Найден Тодоров: Приключваме с пазарния принцип в държавните културни институти
Министър Тодоров представи и концепцията си за категоризация на държавните културни институти: „Категория е много комплексна дума, която хората разбират по различен начин. Аз бих го нарекал стандарти. Стандартизиране на културните институти според това къде се намират, с какво се занимават, с какъв персонал разполагат, какъв тип постановки правят, за каква публика работят.“
Той поясни разликата във финансирането според новите категории: „В момента слагаме индикаторите на базата, на които би следвало да се правят бюджетите на държавните културни институции в сценичните изкуства.“
По темата за частните театри министърът каза: „Аз го възприемам като шега. Една тъжна шега, която е резултат от това, че институти с публично финансиране и организации с частно финансиране са били принудени да тичат в една писта. Мисля, че в момента, в който върнем нещата там, където им е мястото, а именно, че институти с публично финансиране формират вкуса на публиката, а частните и независимите културни организации се възползват от този вкус, за да правят продукции, от които да печелят пари. Мисля, че тогава този сблъсък между независими, държавни, частни, общински и така нататък няма повече да съществува.“
По отношение на заплатите на музикантите от БНР и фактът, че използват собствени инструменти, защото радиото няма средства да им закупи, той заяви: „В много оркестри в света музикантите свирят със собствени инструменти, просто институциите им плащат наем. Ние намерихме възможно решение на проблема им. Истината е, че те дори искаха да влязат частично в системата на делегирания бюджет на Министерството на културата, което не е възможно, тъй като това са два различни разпоредители за държавен бюджет. Но, докато са се търсили варианти за това, се оказа, че всъщност един от най-добрите оркестри в България, оркестърът на националното ни радио, смесеният хор на радиото, народният хор, бигбенда и прочее, всъщност те не съществуват. Вие не сте били никога на техен концерт, тях ги няма или поне в правния мир такива юридически лица не съществуват. В закона те са опоменати като музикални състави към БНР.“
Тодоров уточни, че целта е институционализиране на тези състави: „Трябва да бъдат институционализирани. Т.е. да станат юридическа структура към БНР. И тогава вече законът ще даде възможност за повишаването на техните доходи.“
Министър Тодоров изказа съболезнованията си по повод кончината на Слава Рачева, легенда на кукления театър на България: „Имали сме срещи. Един изключителен човек. Един също така голям почитател на музиката. Един изключителен артист. И една голяма загуба днес за България.“
