По делото за референдума за еврото, предложен от президента и отхвърлен от тогавашния председател на парламента - Наталия Киселова, Конституционният съд вече е предприел процесуални действия. Конституционния съд работи усилено по въпроса и когато сме готови, ще бъде поставен въпросът за допустимостта на внесеното искане. Това съобщи в студиото на “Още от деня” по БНТ конституционният съдия Орлин Колев.
Още: Новият конституционен съдия, защитавал ВСС за Сарафов, ще гледа делото за избора на главен прокурор
Той подчерта, че следва да бъде обсъден въпроса за допустимостта на конкретно искане. “Тоест дали Конституционният съд вече се е произнесъл по същия въпрос или по въпрос, който съдържателно се доближава и могат принципните постановки да бъдат извлечени, от една страна. От друга страна, следва да бъде отчетено и желанието за даване на отговор по конкретния въпрос. Имаме практика в Конституционния съд да отклоняваме подобни искани, когато Конституционният съд се е произнесъл. Но също така по сходни въпроси Конституционният съд пък е допускал тяхното разглеждане. Така че това предстои и то съвсем скоро”, каза Колев.
Още: Конституционният съд ще се занимава с отнетите правомощия на Радев в службите
Трябва да сме наясно с националната законодателна рамка, що се отнася до пряката демокрация или т. нар. референдум, отбеляза конституционният съдия. “Тоест кои въпроси са допустими на референдуми и кои са изключени от предмета на референдума, от една страна. От друга страна, следва да имаме предвид субектите, които сезират Народното събрание с искане за референдум. От изброените в Закона на за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление само един субект - това е неперсонифициран субект, това е една общност - инициативен комитет, който е събрал подписите на над 400 000 български граждани с избирателни права, които могат да задължат на практика Народното събрание да вземе решение. Всички други субекти, които могат да сезират Народното събрание с искане за произвеждане на референдум, биха могли да отправят само единствено покана или предложение, т.е. да поискат от Народното събрание без да го задължат. В този смисъл следва съответния казус да бъде разгледан най-малкото през тези две направления”, обясни експертът.
Още: КС ще гледа дело за отхвърленото от НС искане на Радев за референдум за еврото
Орлин Колев беше категоричен, че “референдумът е форма на изява на суверенитета, националния суверенитет, както и изборите, но референдумът като форма на пряка демокрация е поставен в съответствие с определени законодателни рамки и когато суверенитът иска да упражни тези свои права чрез референдум, следва да се съобрази с тези именно ограничения и законодателни рамки”.
Още: Правителството "Желязков" остава на власт: Конституционен съдия на ГЕРБ обясни как
