Проф. Ангел Димитров: Бавим се, защото РСМ не приема, че имаме обща история

"Комисията е научен орган, тя решава как трябва да работи. Предвидили сме като отговор на новата енергия, която се внася в двустранните отношения, по-голяма динамика в нашата работа. До средата на май да има 3 заседания. Това зачестяване на ритъма не е нещо ново, от българска страна комисията желаеше да има много повече срещи през годините, за да постигаме резултати. В началото това наше желание беше окачествявано като политически натиск, но ето, че сега има желание и от другата страна за такива срещи. Първата за годината среща е към края на февруари", коментира проф. Димитров.

Няма натиск към нашата част от комисията, каза още професорът. Имаме опит, знаем какво да очакваме и подхождаме с внимание и реализъм, без особени очаквания, каза той по БНТ. 

Проф. Димитров: Няма резултати от работата на българо-македонската комисия

Като гледам с каква лекота нашите македонски историци от Скопие защитават незащитими позиции в интерпретацията на Средновековието, съм ...

Прочети повече

"Имаме две основни задачи - преглед на учебниците по История как се преподава сътветната материя. Ние сме още в Средновековието, на материята, която се преподава в основното училище. Още не сме стигнали до това, което се преподава в гимназиалния курс, а работим повече от 3 години и половина. Всичко е заради нежеланието на нашите колеги да приемат, че имаме обща история, а тя започва през средните векове. На това се дължи това блокиране на нормалния ритъм на работа на комисията и малкото постигнати резултати", каза проф. Димитров.

Настоях отново да отворим разговора за Гоце Делчев, но за съжаление нашето заседание ще бъде след 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев, коментира още проф. Димитров.

Той даде пример за различията по темата за Гоце Делчев:

"Когато обсъждаме как да подготвим един текст до правителствата за съвместно честване, колегите от РСМ тръгват от съвременността към миналото - от тяхната представа за Гоце Делчев, без да се говори за Гоце Делчев в негоото историческо време. Това е подход, който не е исторически. Ние предлагаме първо да се оцени една личност в неговото историческо време и оттам да се осмисли значението му за настоящето".