Покривът е обща част на сградата. Покривът не може да подлежи на делба, има си тълкувателно решение. Това заяви професорът по административно право Иван Тодоров относно скандала с тризонета на председателя на Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) Пламен Георгиев.
Още: Гласят я за премиер? Номинираха председателя на КЗП за заместник-омбудсман
Още: "Кирил Петков може отново да оглави ПП, може да бъде и кандидат за президент": Анализ
На въпрос защо в нотариалния акт терасата съществува, професорът го обясни с "грешка" и определи тази част в акта за нищожна, непораждаща правни последствия. Нямаше обаче въпрос и обяснения защо имотът първо публично се продава на двойно по-висока цена с терасата. Той обаче каза и, че само по желание на собствениците на етажната собственост по всяко време може да има преустройство на покрива.
Вече на въпрос на Нова телевизия какво става, ако върху обща част има строеж, експертът отговори по-мъгляво, в смисъл, че трябва да има съгласие на етажната собственост. Тодоров каза и, че не е необходимо КПКОНПИ да проверява Пламен Георгиев – това може да го стори прокуратурата и няма никакъв проблем от процедурно естество.
Проектът "Златен век"
Още: Скандалът с 4400-те държавни имота: Правителството спира продажбите - засега
Въпросът има две страни. Така професорът по административно право коментира големия проект "Златен век" на фирма "Артекс" в столичния квартал "Лозенец".
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Горите и пожарите: Киселова загатна, че държавата мисли за залесяване
Още: "Продължаваме промяната" с петиция срещу разпродажбата на хиляди държавни имоти
По думите на професора, първата е разрешението за строеж, като той го определи за действащо заради промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ) от началото на 2017 година.
Втората страна е съдът да прецени може ли точно на това място в "Лозенец" да се строи такава голяма сграда. Тодоров напомни, че имаше вече такъв казус – на бул. "България", при магазин "Мартинели", за 77-метрова сграда следва да има отстояние от поне 107 метра от съседните сгради, според съдебно решение. Какво е отстоянието тук, постави той въпроса.
Поначало в София не би следвало да има небостъргачи, особено в южната му част, за да закрива гледката към Витоша и трябва да има законодателство, което ясно го забранява, е позицията на професора. Представете си в един участък на улицата да се изтърсят 1000 души – какво става с тази улица, попита риторично Тодоров. Той напомни и, че съдът трябва да прецени дали в „Златен век” ще има жилищни помещения, което би било нарушение на условията на проекта, както е публично представян.
Още: "Държавната Lafka": Денков за магазините за хората и как Пеевски съсипва всичко, до което се докосне
Още: Кабинетът одобри доклад от военното министерство относно ядрените оръжия
ДНСК по всяко време може да спре строежа, категоричен беше Тодоров.
