Бившият финансов министър Теменужка Петкова отправи остри критики към икономическия курс на управлението, предупреждавайки за манипулации с бюджетните данни и липса на ефективност в социалните мерки.
Депутатът от ГЕРБ не спести критиките си към последните действия на правителството, определяйки ги като „палиативни“ и опасни за финансовата стабилност на държавата.
„Инфлационен чек“ или проинфлационна грешка?
Петкова разкритикува идеята за 50 евро помощ за домакинствата, определяйки я като „недостатъчно таргетирана“. Според нея вливането на пари в обращение без ясни критерии ще постигне обратен ефект – вместо да овладее инфлацията, мярката ще я подхрани. Тя атакува и премахването на изискването за притежание на автомобил при получаване на помощта, припомняйки, че предишните модели са били насочени конкретно към разходите за гориво.
По отношение на акциза за пропан-бутана, Петкова постави под въпрос логиката на управляващите: „Акцизът за битови нужди и без това е нулев. Защо фокусът е само върху това гориво, а не върху целия енергиен сектор?“, попита тя.
Рафинерията и „Боташ“: Къде е прозрачността?
Относно работата на особения управител в „Лукойл Нефтохим“, Петкова заяви, че той се движи в рамките на закона, като приоритет остава сигурността на доставките. В същото време тя настоя за пълна прозрачност по сделката с турската компания „Боташ“. „Трябва да се изясни дали Министерството на финансите изобщо е одобрило финансовата обосновка по този договор“, подчерта тя.
Аларма за АПИ и манипулиране на бюджета
Най-тежките обвинения на Петкова бяха насочени към бюджетната дисциплина. Тя категорично отхвърли твърденията на Симеон Дянков, че България е влязла в еврозоната с неверни данни, и насочи фокуса към потенциални злоупотреби в Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ):
- Документи със задна дата: Петкова твърди, че разполага с информация за изготвяне на документи в АПИ с цел изкуствено завишаване на дефицита за 2025 г.
- „Фискална счетоводна хватка“: Според нея целта на тази маневра е разходи от 2026 г. да бъдат „прехвърлени“ към приключилата година. Така кабинетът се опитва изкуствено да отвори „фискално пространство“ и да облекчи статистическите показатели за дефицита в бъдеще.
„Ако тази информация се потвърди, ситуацията е изключително притеснителна“, предупреди тя.
Минималната заплата – „формула без формула“
Петкова бе безмилостна и към новата методика за минималната заплата: „Такава методика на практика няма. Говори се за формула, но тя реално не е предложена“.
С тези думи бившият финансов министър очерта картина на управление, което се опитва да „закърпи“ икономическите дупки с хаотични социални помощи, докато в същото време поставя под въпрос прозрачността на институционалните процеси в бюджета и инфраструктурните ведомства.
ОЩЕ: Теменужка Петкова: България влезе в еврозоната без счетоводни трикове
