България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Кръстьо Сарафов е една от най-големите фигури в историята на българския театър. С близо 60 години сценична дейност и над 250 роли, той е сред създателите на професионалната българска актьорска школа. Още приживе името му се превръща в символ на театралното изкуство, а през 1951 г. Държавното висше театрално училище (днешният НАТФИЗ) е наречено на него – рядко признание за жив творец.
Кратки биографични данни
Кръстьо Харитонов Сарафов е роден на 6 април 1876 г. в село Либяхово, Неврокопско (днес село Илинден, община Гоце Делчев). Произхожда от известно възрожденско семейство: баща му Харитон Сарафов е учител и общественик, дядо му, архимандрит Харитон, и чичо му Коста Сарафов участват в борбата за независима българска църква, негов брат е революционерът Борис Сарафов.
Първите стъпки в театъра
Любовта му към сцената започва още в ученическите му години. На 15 години получава първата си роля в театър "Зора", когато замества отсъстващ актьор. Семейството му категорично не одобрява избора му. По-късно самият Сарафов си спомня: "Едва ли някога човек е бил преследван и бит по-жестоко от мене заради "престъплението" да обича, посещава и играе в театър." Това негово признание е записано от Георги Караславов в неговата книга "Кръстьо Сарафов. Живот и творчество", издадена през 1956 г.
За да го откъснат от театъра, родителите му го изпращат да учи в Одринската българска мъжка гимназия. Макар той да я завършва, това не помага. След пореден конфликт той напуска дома си и окончателно се посвещава на сцената.
Още: Българският актьор, когото критиката в Италия обяви за равен на най-големите й звезди
Образование в Санкт Петербург
През 1895 година се явява на конкурс за стипендия по драматично изкуство в чужбина, която се отпуска от Министерството на народното просвещение, и е един от приетите 4-ма души от общо 60 кандидати. Първоначално постъпва в частна театрална школа в Санкт Петербург, но скоро, разочарован от начина на преподаване там, се премества в Императорското театрално училище.
Там попада при едни от най-големите руски театрални педагози – Александър Ленски и Владимир Давидов. Дипломира се с отличен успех и се превръща в един от първите български професионално подготвени актьори.
Кръстьо Сарафов със съпругата му Донка Гюзелева като младоженци. Снимка: Wikipedia
Театрална кариера
След дипломирането си дебютира през 1899 г. в театър "Сълза и смях", в ролята на Борис Годунов във "Василиса Мелентиева" от Александър Островски.
От 1904 г. започва дългогодишната му кариера в Народния театър, която продължава – с кратки прекъсвания – до края на живота му. За почти шест десетилетия Сарафов изгражда огромен репертоар, ролите му са над 250.
Още: Един от най-големите български актьори, отишъл си от този свят по време на спектакъл
Критиците отбелязват необикновения му диапазон – еднакво убедително играе трагични, комични и характерни роли.
Но освен като актьор Кръсьо Сарафов се изявява и като режисьор и организатор. Той е бил главен режисьор на Народния театър (1915–1919); основател и първи директор на театър "Ренесанс"; режисьор в Русенския театър; директор на театъра в Бургас; режисьор във Варненския театър.
Турне в Америка и конфликт с властта
През 30-те години на XX век Сарафов гастролира в Съединените щати. След завръщането си е уволнен, като според много изследователи причината са негови публични изказвания в подкрепа на македонската кауза, които противоречат на тогавашната външна политика на България.
Приема го много тежко и за известно време изпада в депресия. След намеса на цар Борис III е върнат на сцената.
Кръстьо Сарафов и актьорът и режисьор Борис Пожаров. Снимка: Wikipedia
Признание и отличия
След установяването на новата власт авторитетът му остава непокътнат. Получава най-високите държавни отличия - званието "Народен артист" (1946), Димитровска награда (1950), орден "Георги Димитров", орден "Червено знаме на труда".
Още: Една от най-изтънчените дами на българския театър и кино: Малцина знаеха и за другата ѝ дарба
Особено признание е решението през 1951 г. висшето театрално училище да носи неговото име. Днес то е Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов".
Кръстьо Сарафов умира на 27 август 1952 г. в София, на 76-годишна възраст, оставяйки огромно творческо наследство.
Интересното е, че малко след смъртта му самият Народен театър е преименуван на него и носи името му от 1952 до 1962 г., преди да бъде възстановено името на Иван Вазов.
