Последният ден преди лятната ваканция на депутатите в 51-вото Народно събрание завърши със скандал. Те приеха окончателно законодателни промени, които на практика облекчават процедурите за продажба на държавни имоти и обособени части от държавни дружества. Освен това управляващото мнозинство – ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН, с подкрепата на „ДПС-Ново начало“ - премахна двуинстанционния съдебен контрол при издаването на екологични оценки (ЕО) и оценки на въздействието върху околната среда (ОВОС): През "задния вход": ГЕРБ и ДПС-Пеевски със спорни промени в закона за околната среда.
Председателят на парламента Наталия Киселова попадна в епицентъра на събитията със спорна отмяна на проверката на кворума, която доведе до възможност за гласуване в пленарна зала. Резултатът - "Продължаваме промяната - Демократична България" ще поиска оставката ѝ: Атанас Атанасов: Ще искаме оставката на Наталия Киселова, трябва да съберем 80 подписа.
Как се случи всичко?
В четвъртък депутатите дебатираха по Закона за държавната собственост, през преходните и заключителните разпоредби на който бяха вкарани и промените, свързани със Закона за опазване на околната среда. Наталия Киселова използва процедурни хватки, за да прекрати проверка на кворума. Видя се, че в залата има само 116 депутати, а не 121, но председателят на Народното събрание се аргументира с това, че в началото на заседанието е имало кворум. Окончателно гласуване на поправките нямаше как да има при проверка.
Сега опозиционните сили ще опитат да съберат 80 подписа за оставката ѝ. Съпредседателят на „Демократична България“ Атанас Атанасов заяви, че оставката може и да бъде гласувана на извънредно заседание на парламента през август, не би било прецедент.
Какви промени направиха депутатите за държавните имоти?
Народните представители поставиха на бързата писта продажба на около 4400 държавни имота с отпаднала необходимост. Този план беше обявен преди месеци, като премиерът Росен Желязков посочи, че продажбата на тези неизползваеми активи ще е с цел реинвестиране на парите в социална инфраструктура: Продажба на хиляди имоти с "отпаднала необходимост": Държавата нямаше да бърза, но вървят търгове.
Снимка: БГНЕС
Това обаче ще се случва по доста спорен начин - с бързи търгове, които вече започнаха, а още по-скандалното е, че сред имотите са например коминът на „Пирогов“, носове по Черноморието, части от язовири и защитени местности, имоти в природни паркове и на държавната граница. В списъка, публикуван от регионалното министерство, бе и Римският амфитеатър на Сердика, но София поиска да го придобие от държавата.
Сега вече са приети поправки в Закона за държавната собственост, с които се облекчават процедурите за продажба на държавни имоти и активи на държавни дружества. Това означава, че дори даден обект да е в забранителния списък за приватизация, той може да бъде раздържавен без одобрение на Народното събрание. Пристанищата във Варна и Бургас, части от лечебни заведения, имоти на "Български пощи" и БДЖ също попадат тук.
Законът за приватизация и следприватизационен контрол изисква изрично решение на парламента в случаите, когато правителството предлага приватизация на включени в забранителния списък фирми. Оттук нататък през Народното събрание ще минават само решения за продажба на обособени части от лечебни заведения. Останалите части ще се приватизират през Агенцията за публични предприятия и контрол - по предложение на министерството, управляващо правата в съответната фирма. Обособена част е тази част от търговско дружество, която може да осъществява стопанска дейност самостоятелно.
Обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала ще се продават чрез електронен търг, записаха депутатите.
Министерският съвет, който внесе законопроекта, се аргументира с това, че обособените части към момента се продават много трудно. Ако парламентът реши да защити определени обекти от подобен тип, то може да ги включи в поименен списък със забрани. Ако сделките са за над 500 000 лева, трябва да има позволение от Министерски съвет.
Имотите на Министерството на отбраната също ще се продават през през Агенцията за публичните предприятия и контрол, а досега само МО можеше да решава дали да продава.
Още: Правителството ще продава апетитни държавни терени край морето, алармираха от "Да, България"
Промените бяха приети с гласовете на ГЕРБ-СДС, „ДПС-Ново начало“, „БСП-Обединена левица“, „Има такъв народ“ и двама независими депутати. Останалите политически сили - „Продължаваме промяната-Демократична България“, „Възраждане“, „Алианс за права и свободи“, МЕЧ и „Величие“ - не участваха в гласуването.
Какво приеха депутатите за околната среда и лечебните заведения?
С тези изменения се променят разпоредби и в други закони. В Закона за лечебните заведения депутатите записаха, че с решение на Министерския съвет върху имоти - публична и частна държавна собственост, може да се учредяват ограничени вещни права в полза на държавни лечебни заведения за нуждите на медицински дейности и за обслужване на пациентите. Това ще става по реда на Закона за държавната собственост, без търг или конкурс.
Депутатите приеха и поправките, предложени от Делян Добрев от ГЕРБ и Станислав Анастасов от "ДПС-Ново начало", с които се намалят двойно сроковете за действие на компетентните органи за „приоритетни инвестиционни проекти“ във връзка с екологичната оценка и ОВОС.
Законът гласи, че "при реализация на приоритетни инвестиционни проекти с национално или регионално значение и за инвестиционни предложения, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерски съвет и са обекти със стратегическа важност по смисъла на Закона за опазване на околната среда, както и за индустриални паркове със стратегическо значение по закона за индустриалните паркове, централните и териториалните органи на изпълнителната власт да извършват административно обслужване или да се произнасят по Закона за опазване на околната среда, както и да разрешават/одобряват реализацията на същите инвестиционни проекти по реда на специален закон в срокове с една втора по-кратки от предвидените в съответния нормативен акт".
Не е посочено какво означава "приоритетен проект".
Снимка: Станислав Анастасов, БГНЕС
Ще се премахне и двойният съдебен контрол върху решенията на директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите и на ресорното министерство. С цел „недопускане създаване на условия за забавяне на реализирането на обекти с национално значение и обекти със стратегическа важност“, се предлага решенията на първоинстанционния съд да не подлежат на касационно обжалване, пишеше в законопроекта на Добрев и Анастасов. В мотивите е посочено, че това предложение не отменяло съдебния контрол, а го ограничавало в рамките на една инстанция. Това, че няма две инстанции, „не води до нарушаване на признати права, на Конституцията на Република България, на международни договори (...) и на европейското законодателство“, твърдят вносителите.
Още: За да спре презастрояването: "Люлин" иска от държавата ключов имот с "отпаднала необходимост"
Преди малко повече от година президентът Румен Радев наложи вето върху ограничаването на съдебния контрол в случая до една инстанция. Впоследствие парламентът го отмени.
Отделно сега бе прието, че компетентен съд по делата за обжалване на решения на Министерския съвет при отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждане на национални обекти, ще бъде Върховният административен съд (ВАС), а не административният съд по местонахождение на имота.
