Депутатът от ГЕРБ-СДС и бивш министър на енергетиката Делян Добрев и народният представител от „ДПС-Ново начало“ Станислав Анастасов са внесли предложения за изменение на Закона за опазване на околната среда. На практика, те искат да се намалят двойно сроковете за действие на компетентните органи за „приоритетни инвестиционни проекти“. Това трябва да стане чрез преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавната собственост, предвижда идеята им. Става въпрос за закона, свързан със станалите вече известни „4400 обекта с отпаднала необходимост“ – продаване на неизползваеми държавни активи с цел реинвестиране на парите в социална инфраструктура.
Това обаче се случва по доста спорен начин с бързи търгове, а сред имотите са например коминът на „Пирогов“, носове по Черноморието, части от язовири и защитени местности, имоти в природни паркове и на държавната граница. Там бе и Римският амфитеатър на Сердика, но София поиска да го придобие от държавата: Продажба на хиляди имоти с "отпаднала необходимост": Държавата нямаше да бърза, но вървят търгове.
Инвестиционни проекти с "национално и регионално значение" - по-кратки срокове за обсъждане
В измененията на този закон няма депутатски предложения за защита на морски носове и природни паркове от приватизация. Но пък има допълнения, с които Добрев и Анастасов предвиждат следното: "По отношение на приоритетни инвестиционни проекти с национално или регионално значение и за инвестиционни предложения, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет и са обекти със стратегическа важност, по смисъла на Закона за опазване на околната среда, всички органи и лица извършват административно обслужване или съгласуване или произнасяне по Закона за опазване на околната среда и подзаконовите нормативни актове по прилагането му в срокове, с една втора по-кратки от предвидените".
Снимка: Станислав Анастасов, БГНЕС
При необходимост от становище или консултации за екологична оценка или оценка за въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение с "национално или регионално значение", компетентните контролни органи да се произнасят в двойно по-кратък срок, предвижда още законопроектът. Непроизнасянето в срок се смята за „мълчаливо съгласие“. Ако не е предвиден срок, то компетентният орган трябва да се произнесе до 14 дни.
Още: Без правила, но с влияние: Кои са невидимите хора в парламента?
Съпредседателят на "Зелено движение" Тома Белев реагира остро срещу законопроекта, като заяви, че цитираните в предложенията "приоритетни инвестиционни проекти" са неясни и за тях няма никакви обяснения. Белев предполага, че ще става въпрос за фотоволтаични електрически централи (ФЕЦ) и перки върху земеделски земи и гори.
Съкратен съдебен контрол
Двамата депутати предвиждат да се премахне двойният съдебен контрол върху решенията на директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите и на ресорното министерство. Това става ясно от мотивите към проектозакона.
Към настоящия момент се постановява, че „са окончателни решенията на първоинстанционния съд по жалби, подадени до 1 юли 2024 г. срещу становища по екологична оценка, решенията, с които е преценено да не се извършва ЕО, решенията за преценка необходимостта от извършване на ОВОС и решенията по ОВОС, свързани с реализацията на обекти, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет и са обекти със стратегическа важност“, гласи законопроектът.
С цел „недопускане създаване на условия за забавяне на реализирането на обекти с национално значение и обекти със стратегическа важност“, се предлага решенията на първоинстанционния съд да не подлежат на касационно обжалване. В мотивите пише, че това предложение на отменяло съдебния контрол, а го ограничавало в рамките на една инстанция. Това, че няма две инстанции, „не води до нарушаване на признати права, на Конституцията на Република България, на международни договори (...) и на европейското законодателство“, твърдят депутатите.
Те се позовават и на войната в Украйна – тя е довела до необходимост да се предприемат спешни мерки за намаляване на зависимостта на страните от ЕС от вноса на енергия и суровини от Русия, затова трябва да се възприеме подход за съкращаване на срокове по административното и съдебното производство, твърдят носителите. Проектите, засегнати от настоящото предложение, са част от стратегическите планови документи за развитие на енергийната и транспортната инфраструктура – например два нови ядрени блока на АЕЦ „Козлодуй“, втори мост над река Дунав при Русе и др. „Навременното изпълнение на тези проекти е от стратегическо значение за региона и осъществяването на политиката на единния европейски пазар“, твърдят Добрев и Анастасов.
Още: Да отпаднат екотаксите за превозните средства: ДБ внесе законопроект
Снимка: Делян Добрев, БГНЕС
„С предложената промяна значително ще се облекчи процесът по реализация на горепосочените проекти, което ще позволи същите да се планират и реализират в по-кратки срокове. Предвижда се съкращаване единствено по отношение на административните срокове за произнасяне от компетентните и контролни органи, като се запазват сроковете за консултации със заинтересованата общественост във връзка с информацията за преценяване на необходимостта от екологична оценка и преценяване необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда, както и доклада за ЕО и ОВОС“, твърдят двамата депутати в мотивите си.
„Важно е да се отбележи, че с предложението се запазва възможността заинтересованата общественост да се запознае с информацията за преценяване на необходимостта от ЕО и ОВОС, както и доклада по ЕО или ОВОС в предвидения в сега действащата нормативна уредба срок“, допълват вносителите.
Още: ГЕРБ, ДПС и ИТН пак не успяха да вкарат в зала спорния закон за околната среда
Обект със „стратегическа важност“ е всеки обект, включен в Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. за надеждна, ефективна и по-чиста енергетика или в Интегрирана транспортна стратегия в периода до 2030 г. Сега вносителите предлагат разпоредбата да се допълни, като се добави и проект, за който е взето решение на Народното събрание за реализацията му.
Законопроектът е разпределен за гласуване в Комисията по конституционни и правни въпроси на Народното събрание, като предложенията на Анастасов и Добрев са между първо и второ гласуване и са внесени на 28 юли. Предвижда се гласуване в комисия тази сряда, 30 юли, а в пленарна зала - в четвъртък, 31 юли.
Още: По-добре късно, отколкото никога: Парламентът осъди руската агресия в Украйна
