В нелегалност ли преминава политическата карикатура?

Решението не касае американското издание на вестника, защото там политическата карикатура е спряна отдавна.

Тоест авторитетният “Ню Йорк Таймс” окончателно зачерква от страниците си политическата карикатура, прекъсвайки дълга традиция. Решението влиза в сила на 1 юли 2019, Джулай Морнинг.

Пиар отделът на вестника твърди, че решението е планирано и е подготвяно цяла година. Но се обявява в най-удобния от пиарска гледна точка момент, когато вестникът е критикуван за “скандална” карикатура на Тръмп като слепец, воден от куче, носещо чертите на израелския премиер Бенямин Нетаняху. Неин автор е португалският карикатурист Антонио Антунеш.

Карикатурата с Тръмп и Нетаняху предизвика остра реакция сред еврейските среди, редакцията на “Ню Йорк Таймс” се извини многократно за публикуването ѝ, а в крайна сметка и окончателно се отказа въобще от политическата карикатура. За развитието на този случай и още няколко подобни ПРАС-ПРЕС писа в брой 51 от 15 май 2019 - това не е изолирано явление.

На критика или сатира срещу Израел еврейските организации реагират с обвинения в антисемитизъм, кощунство, некоректност, оскверняване на чувствата, сравнения със стила на някогашния нацисти вестник Der Sturmer - и оттам нататък всеки разговор става сложен към невъзможен. Следват извинения, обяснения, уволнения…

Принципно сатирата, особено карикатурата и най-вече политическата карикатура има такава природа, че колкото по-добре е направена, толкова по-големи неприятности може да предизвика. А неприятности никой не желае...

Пред натиска на лобитата се огъват силни медии - явно и най-силният си има причини да избягва такъв род конфликти - ако трябва и чрез отказ от този тип публицистично изкуство.

Известно е, че други лобита и личности ползват и по-крайни методи. Да те уволнят или да ти откажат сътрудничество, разбира се, е не само неприятно, ала и удар по професията и жанра на карикатуриста. Издания с традиции се отказват или ограничават карикатурата, това като цяло намалява влиянието на карикатурата и то касае всички в професията.

Но все пак е доста по-милостиво от това, което се случи на карикатуристите от френското списание “Шарли Ебдо”, които станаха жертва на ислямистки атентат през 2015. Тогава френското общество възприе като кауза спасяването и съхраняването на “Шарли Ебдо”. Но кое друго общество би реагирало така?

Други като Ердоган пък профилактират карикатуристите си с престой в затвора за осмисляне на някои вечни въпроси в живота и изкуството - ПРАС-ПРЕС публикува карикатура в подкрепа на затворника Муса Карт. В този ред на международни мисли - приемаме като добра новина загубата на кметските избори в Истанбул на Ердогановия кандидат тази неделя.

***

Когато Бойко Борисов казва, че в “другите държави” рядко или никак не рисуват карикатури на държавниците си, що се отнася до Запада, естествено лъже - това не е вярно, ала е вярно, че и в тези общества, които приемаме за по-развити от нас, свободата на изразяване не е нещо извоювано веднъж завинаги.

И пак ще кажем - макар да има държави, където почти или никак не рисуват държавниците си, ние не искаме да сме като тези държави, в които не могат да рисуват.

При този световен световен натиск върху политическата карикатура ПРАС-ПРЕС обещава веднага след като освободи карикатурата в България - тръгваме да освобождаваме карикатурите и карикатуристите на други страни и народи.

Засега продължаваме борбата от скромното ни местенце в кьошето на издателския бизнес, което са ни отредили г-н Пеевски и българското общество.

Автор: Франсис Фукушима-Хашимото, Прас Прес