Лещата е една от най-обичаните зимни храни, но често при варене потъмнява или придобива лека горчивина. Малко количество оцет може да предотврати това, стига да бъде добавено навреме и в правилната мярка.
Зимните супи често са леки и семпли, но има начин да ги направите по-питателни, без да усложнявате рецептата. Само един допълнителен продукт може да промени плътността, хранителната стойност и вкуса ѝ, превръщайки я в по-ситно и балансирано ястие.
Перфектните сарми започват с перфектното кисело зеле. За да станат листата меки, еластични и лесни за навиване, ферментацията трябва да е прецизна, а зелките – подбрани и обработени правилно.
Много хора искат да намалят солта в киселото зеле, но се притесняват, че това ще развали вкуса или ферментацията. Истината е, че с правилни техники може да се постигне същата хрупкавост и аромат, без да се прекалява със солта.
Киселото зеле може да е перфектно в началото, но с времето да загуби вкуса и хрупкавостта си. Причината често не е в зелето, а в саламурата и какво добавяме към нея.
Всеки, който е правил кисело зеле, знае, че понякога резултатът е отличен, а друг път – разочароващ. Често причината не е в зелето или солта, а в начина на подреждане в бидона.
Киселото зеле е зимна класика, но понякога листата стават твърди, а ароматът – по-слаб от очакваното. Един стар, но малко известен трик решава това изненадващо лесно - добавянето на цяла ябълка в бидона.
Киселото зеле е основа на много зимни ястия, но понякога може да се „развали“ по необичаен начин – да стане лигаво, хлъзгаво и с неприятна консистенция.
Домашният хумус често се оказва по-груб и с бучки, въпреки че рецептата изглежда лесна. Истината е, че перфектната кремообразна текстура не идва само от добри продукти, а от няколко важни тънкости в подготовката на нахута и смесването.
По традиция на Игнажден се слага обредна питка на трапезата. Тъй като празникът съвпада с Коледните пости, питката трябва да е постна - тя не трябва да съдържа яйца и млечни продукти.
Сочният тиквеник не е въпрос само на продукти, а на правилна последователност. Малка промяна в това кое се слага първо в плънката може напълно да промени крайния резултат.
Тази събота отбелязваме Игнажден - всяка година празникът се пада на 20 декември. По традиция на трапезата се слагат само постни ястия, тъй като Игнажден е по време на Коледните пости.
Супата топчета е едно от онези класически ястия, които изглеждат прости, но изискват точност в подредбата на продуктите, за да се получи най-добрият вкус.
Лещата е една от най-обичаните зимни храни, но често при варене потъмнява или придобива лека горчивина. Малко количество оцет може да предотврати това, стига да бъде добавено навреме и в правилната мярка.
Капамата е едно от онези български ястия, които изискват търпение, добра подготовка и уважение към традицията. Но дори когато продуктите са подбрани внимателно, една на пръв поглед дребна грешка може да развали всичко.
Солта е най-обикновената подправка в кухнята, но начинът, по който я използваме, може да промени цялото ястие. Много хора се чудят дали да я добавят в началото на готвенето или да я оставят за финал.
Яхниите са от онези ястия, които могат да бъдат преобразени напълно според начина на готвене. Бавното приготвяне извлича дълбоки аромати и създава кадифена текстура, докато бързото готвене предлага практичност и по-лека структура.
Червеният пипер е една от най-обичаните подправки в българската кухня, но е и една от най-капризните. Ако се загрее прекалено силно, бързо прегаря и придобива горчив вкус, а ако се добави твърде късно – не развива пълния си аромат.
Чесънът е една от най-ароматните подправки, но е и много чувствителен към висока температура. Ако се добави твърде рано, изгаря бързо и става горчив, а ако се сложи твърде късно - не развива пълния си аромат.
Колко пъти сте се опитвали да сварите ориз, но вместо ронлив резултат сте получавали лепкава маса? Това е едно от най-честите затруднения в кухнята, въпреки че изглежда като проста задача.
Лукът е основа на много ястия, но при пържене често загаря прекалено бързо и разваля вкуса. Причината е в естествените му захари, които лесно покафеняват при висока температура.
Дълбочината на вкуса, бистротата и ароматът на бульона на супата никога не зависят от един-единствен фактор. Тук всеки детайл е важен - от качеството на месото до температурата на варене.
Лещата е една от най-обичаните зимни храни, но често при варене потъмнява или придобива лека горчивина. Малко количество оцет може да предотврати това, стига да бъде добавено навреме и в правилната мярка.
Застройката с кисело мляко прави зимните супи по-нежни и богати, но ако количествата не са балансирани, тя лесно може да се пресече.
Зимните супи често са леки и семпли, но има начин да ги направите по-питателни, без да усложнявате рецептата. Само един допълнителен продукт може да промени плътността, хранителната стойност и вкуса ѝ, превръщайки я в по-ситно и балансирано ястие.
Добавянето на брашно в зимните супи е чудесен начин да ги направите по-гъсти и питателни, но ако се сложи в грешния момент, лесно се получават бучки.
Картофената яхния е любима зимна рецепта за мнозина семейства, но понякога вместо гъста и ароматна става водниста и разкашкана.
Перфектните сарми започват с перфектното кисело зеле. За да станат листата меки, еластични и лесни за навиване, ферментацията трябва да е прецизна, а зелките – подбрани и обработени правилно.
Много хора искат да намалят солта в киселото зеле, но се притесняват, че това ще развали вкуса или ферментацията. Истината е, че с правилни техники може да се постигне същата хрупкавост и аромат, без да се прекалява със солта.
Киселото зеле може да е перфектно в началото, но с времето да загуби вкуса и хрупкавостта си. Причината често не е в зелето, а в саламурата и какво добавяме към нея.
Всеки, който е правил кисело зеле, знае, че понякога резултатът е отличен, а друг път – разочароващ. Често причината не е в зелето или солта, а в начина на подреждане в бидона.
Киселото зеле е зимна класика, но понякога листата стават твърди, а ароматът – по-слаб от очакваното. Един стар, но малко известен трик решава това изненадващо лесно - добавянето на цяла ябълка в бидона.
Киселото зеле е основа на много зимни ястия, но понякога може да се „развали“ по необичаен начин – да стане лигаво, хлъзгаво и с неприятна консистенция.
Киселото зеле е зимна класика, но понякога изненадва с една необичайна особеност – „точенето“, при което зелевият сок става лепкав и образува нишки.
Замразената риба често е по-достъпна и удобна, но мнозина избягват да я използват, защото вкусът ѝ не се доближава до този на прясната.
Жилавото зеле може да превърне всяка зимна рецепта в кулинарно предизвикателство, особено когато планирате сарми, задушено зеле или зеленчукови яхнии.
Домашният хумус често се оказва по-груб и с бучки, въпреки че рецептата изглежда лесна. Истината е, че перфектната кремообразна текстура не идва само от добри продукти, а от няколко важни тънкости в подготовката на нахута и смесването.
Жилавото месо може да развали и най-добрата рецепта, но добрата новина е, че омекотяването му не изисква скъпи маринати или специални уреди.
По традиция на Игнажден се слага обредна питка на трапезата. Тъй като празникът съвпада с Коледните пости, питката трябва да е постна - тя не трябва да съдържа яйца и млечни продукти.
Сочният тиквеник не е въпрос само на продукти, а на правилна последователност. Малка промяна в това кое се слага първо в плънката може напълно да промени крайния резултат.
Тази събота отбелязваме Игнажден - всяка година празникът се пада на 20 декември. По традиция на трапезата се слагат само постни ястия, тъй като Игнажден е по време на Коледните пости.
Що се отнася до готвенето на пилешко месо, известната готвачка, авторка и телевизионна водеща Джуди Джу има „тайна подправка“.
Десертите с грис са едни от най-лесните и вкусни домашни рецепти, но често се случва грисът да образува бучки и да развали фината текстура.
Супата топчета е едно от онези класически ястия, които изглеждат прости, но изискват точност в подредбата на продуктите, за да се получи най-добрият вкус.
Капамата е едно от онези български ястия, които изискват търпение, добра подготовка и уважение към традицията. Но дори когато продуктите са подбрани внимателно, една на пръв поглед дребна грешка може да развали всичко.
Солта е най-обикновената подправка в кухнята, но начинът, по който я използваме, може да промени цялото ястие. Много хора се чудят дали да я добавят в началото на готвенето или да я оставят за финал.
Яхниите са от онези ястия, които могат да бъдат преобразени напълно според начина на готвене. Бавното приготвяне извлича дълбоки аромати и създава кадифена текстура, докато бързото готвене предлага практичност и по-лека структура.
Червеният пипер е една от най-обичаните подправки в българската кухня, но е и една от най-капризните. Ако се загрее прекалено силно, бързо прегаря и придобива горчив вкус, а ако се добави твърде късно – не развива пълния си аромат.
Чесънът е една от най-ароматните подправки, но е и много чувствителен към висока температура. Ако се добави твърде рано, изгаря бързо и става горчив, а ако се сложи твърде късно - не развива пълния си аромат.
Колко пъти сте се опитвали да сварите ориз, но вместо ронлив резултат сте получавали лепкава маса? Това е едно от най-честите затруднения в кухнята, въпреки че изглежда като проста задача.
Лукът е основа на много ястия, но при пържене често загаря прекалено бързо и разваля вкуса. Причината е в естествените му захари, които лесно покафеняват при висока температура.
Случвало ли ви се е да приготвите баница, която изглежда чудесно, но вътрешността ѝ да остане плоска и по-тежка, отколкото ви се иска?
Дълбочината на вкуса, бистротата и ароматът на бульона на супата никога не зависят от един-единствен фактор. Тук всеки детайл е важен - от качеството на месото до температурата на варене.
Много домакини не знаят кога точно да осолят месото. Някои са убедени, че солта трябва да се добавя едва в края на готвенето.
