Гръцката кухня е прочута по цял свят със своите ароматни подправки, пресни съставки и балансирани вкусове. Тя съчетава средиземноморска лекота с богати и засищащи ястия, които радват сетивата.
Нямаме търпение да споделим с вас една изключително сполучлива рецепта за сладка баница от стар козунак, която може да си приготвите в дните след Великден.
Предлагаме ви една рецепта за чуден тутманик, с който да зарадвате близките си. Получава се много мекичък и вкусен.
Необходими продукти за болярския тутманик:
1,5 кг брашно
30 г прясна мая
1 ч.
Топла вечер на карибския бряг, вихрени и огнени хавански ритми на хабанера, румба, салса и ча-ча-ча, ром „Хавана клуб“, ухание на ненадминатите кубински пури – сякаш няма какво още да се добави за пълно щастие?
Ако все още вярвате, че всички най-вкусни десерти изискват часове на приготвяне, сложни съставки или уменията на сладкар, рецептата за този вкусен десерт за разбие представите ви за всичко това.
Пролетта идва със свежест не само в природата, но и в чинията. А ако има една рецепта, която събира всичко, което сезонът предлага — лекота, вкус и визуален ефект — това са яйцата в тази рецепта.
Копривата е може би най‑подценяваната суперхрана в българската кухня, а в комбинация с румена коричка и пухкава вътрешност тя се превръща в кюфтета, чиито вкус малцина са опитвали.
Обичаме лесните и вкусни рецепти, които не ни отнемат много време за приготвяне, а резултатът винаги е изумителен. Тези локумки като едно време са точно такива.
Ароматът на току‑що задушена коприва и топлия вкус на гъста брашнена каша връщат спомени за селската кухня, където бабите превръщаха бурното растение в питателно чудо.
Копривата побутва пролетта в чинията със свежия си зелено‑смарагдов цвят и щипеща репутация, но в тенджерата се превръща в кадифена супа, любима от детството до днес.
Когато пролетта влезе в кухнята, лападът бързо превзема пазара с наситената си зелена багра и леко кисел вкус. Най‑вкусното му превъплъщение са кюфтетата, запечени на фурна – сочни, ароматни и без излишни мазнини, които обединяват свежест и уют в едно ястие.
Когато в градината се появят първите големи листа лапад, всички мислим за супа или яхния. Но има едно пролетно изкушение, което изненадва дори скептиците - баница с лапад.
Когато лападът пробие влажната пролетна пръст, българската кухня се събужда за нов сезон. От всички зелени супи именно тази, приготвена от лъскавите му листа, носи най‑много уют.
Селската агнешка яхния ухае на годините от детството, дървени лъжици и котлон, който боботи цяла неделя. Някога готвена в чугунени гърнета на открит огън, днес тя се завръща с нова слава.
Агнешкото с ориз е балканска класика, защото обединява достъпни продукти и минимални усилия със забележителен резултат. Рецептата е еволюирала от средновековните овчарски яхнии до модерната градска кухня, но принципът остава - бавно печене, за да се стопи колагенът в месото и да се напои оризът с богат бульон.
Когато лападът пробие влажната пролетна пръст, българската кухня се събужда за нов сезон. От всички зелени супи именно тази, приготвена от лъскавите му листа, носи най‑много уют.
Предлагаме ви една рецепта за чуден тутманик, с който да зарадвате близките си. Получава се много мекичък и вкусен.
Необходими продукти за болярския тутманик:
1,5 кг брашно
30 г прясна мая
1 ч.
Обичаме лесните и вкусни рецепти, които не ни отнемат много време за приготвяне, а резултатът винаги е изумителен. Тези локумки като едно време са точно такива.
Когато пролетта влезе в кухнята, лападът бързо превзема пазара с наситената си зелена багра и леко кисел вкус. Най‑вкусното му превъплъщение са кюфтетата, запечени на фурна – сочни, ароматни и без излишни мазнини, които обединяват свежест и уют в едно ястие.
Когато в градината се появят първите големи листа лапад, всички мислим за супа или яхния. Но има едно пролетно изкушение, което изненадва дори скептиците - баница с лапад.
Топла вечер на карибския бряг, вихрени и огнени хавански ритми на хабанера, румба, салса и ча-ча-ча, ром „Хавана клуб“, ухание на ненадминатите кубински пури – сякаш няма какво още да се добави за пълно щастие?
Нямаме търпение да споделим с вас една изключително сполучлива рецепта за сладка баница от стар козунак, която може да си приготвите в дните след Великден.
Гръцката кухня е прочута по цял свят със своите ароматни подправки, пресни съставки и балансирани вкусове. Тя съчетава средиземноморска лекота с богати и засищащи ястия, които радват сетивата.
Агнешкото с ориз е балканска класика, защото обединява достъпни продукти и минимални усилия със забележителен резултат. Рецептата е еволюирала от средновековните овчарски яхнии до модерната градска кухня, но принципът остава - бавно печене, за да се стопи колагенът в месото и да се напои оризът с богат бульон.
Ако все още вярвате, че всички най-вкусни десерти изискват часове на приготвяне, сложни съставки или уменията на сладкар, рецептата за този вкусен десерт за разбие представите ви за всичко това.
Пролетта идва със свежест не само в природата, но и в чинията. А ако има една рецепта, която събира всичко, което сезонът предлага — лекота, вкус и визуален ефект — това са яйцата в тази рецепта.
Ароматът на току‑що задушена коприва и топлия вкус на гъста брашнена каша връщат спомени за селската кухня, където бабите превръщаха бурното растение в питателно чудо.
Копривата побутва пролетта в чинията със свежия си зелено‑смарагдов цвят и щипеща репутация, но в тенджерата се превръща в кадифена супа, любима от детството до днес.
Копривата е може би най‑подценяваната суперхрана в българската кухня, а в комбинация с румена коричка и пухкава вътрешност тя се превръща в кюфтета, чиито вкус малцина са опитвали.
Селската агнешка яхния ухае на годините от детството, дървени лъжици и котлон, който боботи цяла неделя. Някога готвена в чугунени гърнета на открит огън, днес тя се завръща с нова слава.