Ароматът на току‑що задушена коприва и топлия вкус на гъста брашнена каша връщат спомени за селската кухня, където бабите превръщаха бурното растение в питателно чудо.
Копривата побутва пролетта в чинията със свежия си зелено‑смарагдов цвят и щипеща репутация, но в тенджерата се превръща в кадифена супа, любима от детството до днес.
Когато пролетта влезе в кухнята, лападът бързо превзема пазара с наситената си зелена багра и леко кисел вкус. Най‑вкусното му превъплъщение са кюфтетата, запечени на фурна – сочни, ароматни и без излишни мазнини, които обединяват свежест и уют в едно ястие.
Когато в градината се появят първите големи листа лапад, всички мислим за супа или яхния. Но има едно пролетно изкушение, което изненадва дори скептиците - баница с лапад.
Когато лападът пробие влажната пролетна пръст, българската кухня се събужда за нов сезон. От всички зелени супи именно тази, приготвена от лъскавите му листа, носи най‑много уют.
Селската агнешка яхния ухае на годините от детството, дървени лъжици и котлон, който боботи цяла неделя. Някога готвена в чугунени гърнета на открит огън, днес тя се завръща с нова слава.
Агнешкото с ориз е балканска класика, защото обединява достъпни продукти и минимални усилия със забележителен резултат. Рецептата е еволюирала от средновековните овчарски яхнии до модерната градска кухня, но принципът остава - бавно печене, за да се стопи колагенът в месото и да се напои оризът с богат бульон.
Сварена бавно, сгъстена с яйчено‑млечна застройка и ухаеща на джоджен, супата от агнешки дреболии е едно от ястията, които улавят духа на пролетните празници.
Агнешкото е най-предпочитаното месо по великденските празници и Гергьовден. Мнозина залагат на печеното месо, но има и такива, които са фенове на това месо и се стремят да приготвят разнообразни блюда от агнешко като агнешка чорба, преминавайки през дроб сарма и агнешки кебап, че и агнешки бъбреци на разсол.
Меки отвътре, но все пак с ронлива текстура, тези варени картофи са мечтата на всеки готвач. Постигането на този резултат е по-лесно, отколкото изглежда, ако знаете една доказана техника.
Когато искате да впечатлите семейството с ястие, което ухае на пролетни празници и се топи в устата, печеното агнешко с бира е безапелационният фаворит.
Чорбата от агнешки дреболии е онази уютна купа, която мирише на празник и домашен уют, а същевременно спасява остатъците след печенето на Великденското агне.
Когато лападът пробие влажната пролетна пръст, българската кухня се събужда за нов сезон. От всички зелени супи именно тази, приготвена от лъскавите му листа, носи най‑много уют.
Когато пролетта влезе в кухнята, лападът бързо превзема пазара с наситената си зелена багра и леко кисел вкус. Най‑вкусното му превъплъщение са кюфтетата, запечени на фурна – сочни, ароматни и без излишни мазнини, които обединяват свежест и уют в едно ястие.
Когато в градината се появят първите големи листа лапад, всички мислим за супа или яхния. Но има едно пролетно изкушение, което изненадва дори скептиците - баница с лапад.
Чорбата от агнешки дреболии е онази уютна купа, която мирише на празник и домашен уют, а същевременно спасява остатъците след печенето на Великденското агне.
Сварена бавно, сгъстена с яйчено‑млечна застройка и ухаеща на джоджен, супата от агнешки дреболии е едно от ястията, които улавят духа на пролетните празници.
Когато искате да впечатлите семейството с ястие, което ухае на пролетни празници и се топи в устата, печеното агнешко с бира е безапелационният фаворит.
Агнешкото е най-предпочитаното месо по великденските празници и Гергьовден. Мнозина залагат на печеното месо, но има и такива, които са фенове на това месо и се стремят да приготвят разнообразни блюда от агнешко като агнешка чорба, преминавайки през дроб сарма и агнешки кебап, че и агнешки бъбреци на разсол.
Меки отвътре, но все пак с ронлива текстура, тези варени картофи са мечтата на всеки готвач. Постигането на този резултат е по-лесно, отколкото изглежда, ако знаете една доказана техника.
Агнешкото с ориз е балканска класика, защото обединява достъпни продукти и минимални усилия със забележителен резултат. Рецептата е еволюирала от средновековните овчарски яхнии до модерната градска кухня, но принципът остава - бавно печене, за да се стопи колагенът в месото и да се напои оризът с богат бульон.
Ароматът на току‑що задушена коприва и топлия вкус на гъста брашнена каша връщат спомени за селската кухня, където бабите превръщаха бурното растение в питателно чудо.
Копривата побутва пролетта в чинията със свежия си зелено‑смарагдов цвят и щипеща репутация, но в тенджерата се превръща в кадифена супа, любима от детството до днес.
Селската агнешка яхния ухае на годините от детството, дървени лъжици и котлон, който боботи цяла неделя. Някога готвена в чугунени гърнета на открит огън, днес тя се завръща с нова слава.