Център Кристо и Жан-Клод в Габрово: ново в старо като културен експеримент.

Андреас Руби, директор на Швейцарския архитектурен музей S AM, Базел

Анета Василева, архитект, архитектурен критик и историк, преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия, София

Ерих Шьоненбергер, архитект, професор в Института Прат, Ню Йорк; директор на su11 architecture+design

Катрин Йоргенсен, архитект, ръководител “трансформации” в Хенинг Ларсен, Копенхаген; консултант на проектното задание за архитектурния конкурс за Центъра Кристо и Жан-Клод в Габрово

Таня Христова, кмет на Община Габрово

Владимир Явашев, оперативен и проектен директор, Кристо и Жан-Клод

Дискусията е предшествана от представяне на функциите и програмата на Центъра Кристо и Жан-Клод в Габрово от Маргарита Доровска и последвана от обиколка в изложбата "Образованието е придвижване от тъмнина към светлина" в българския павилион, водена от нейния куратор, арх. Борис Тикварски.

Центърът Кристо и Жан-Клод е 32-годишна мечта на група хора от Габрово, където Кристо е роден на 13 юни 1935. Мечта, която криволичеше, ускоряваше се, потъваше и сега решително поема към осъществяването си (динамика, не не много по-различна от тази на проектите на Кристо и Жан-Клод).

Днес, тази мечта има “черупка” с разгъната площ от 12 000 квадратни метра – бивш техникум по текстил, който в най-добрите си години приютява повече от хиляда ученици, подготвяйки ги да захранват основната индустрия на града; същата индустрия, която през 1926 е довела бащата на Кристо в Габрово и която по-късно създава материала на много от проектите на Кристо и Жан-Клод.

Днес, Центърът е обект на безброй срещи и дискусии, целящи да разкодират практиката на Кристо и Жан-Клод и историята на неговото детство в Габрово, нуждите на художници и различни местни общности и групи, и да ги заплетат наново в различните изложбени и продукционни функции на организацията, обединяваща съвременно изкуство, текстил, архитектура, дизайн и урбанизъм, екология, социална история, инженерство и предприемачество.

Може ли един архитектурен конкурс да превърне една сграда в дом “на една хапка”? Какво могат да ни предложат конкурсите? Можем ли да решаваме проблеми, като същевременно оставим достатъчно от тях, за да бъде разнищвани в дружелюбна атмосфера на постепенно учене и изобретателство – в експеримент, който извежда конкурсната култура на състезанието една крачка напред?

Тази дискусия е опит да се намери златния баланс между това, което опитните архитектурни студия могат да направят, и това, което архитектурните университети могат да предложат, осигурявайки пространство и време за информиран, експертен и интуитивен принос от широка общност. Архитектурното проектиране, вместо еднократен спринт, може да бъде разумен и спокоен процес, а сградите могат да бъдат преосмисляни и реконструирани по адаптивен и приобщаващ начин.

Този подход се оказа наложителен за Габрово – град, изправен пред демографски предизвикателства и за проект, в който амбициите на заинтересованите страни не съответстват на наличните им ресурси. Центърът цели да се развива органично, прототипирайки и тествайки много от бъдещите си функции в сградата в сегашното ѝ състояние, преди обновяването. Така някои от функциите и техните пространствени изисквания ще бъдат потвърдени преди предстоящия тази есен архитектурен конкурс, а други ще останат “с отворен край”, превръщайки се в учебни задачи за студенти по архитектура през следващите години.

В най-добрия случай културните организации могат само да се надяват да раздвижат и управляват творчески и социални енергии, а архитектурата може да им осигури подслон и да ги провокира.

Организационното развитие на Центъра Кристо и Жан-Клод и планирането на архитектурния конкурс се подготвят с техническа подкрепа от Рамбол Мениджмънт Консултинг чрез програмата „Нов европейски Баухаус, подкрепа за местни инициативи“ на Европейската комисия.

Събитието се осъществява с подкрепата на Фондация Америка за България.