Изкуството е мир: Вижте посланието на Юн Фосе за Международния ден на театъра

Театърът е едно от най-древните измежду 7-те изкуства. Разпространено е във всички култури по света и има свой универсален език. Театърът има несравнимо органично присъствие сред нас, има тази непосредствена комуникация, която въздейства интуитивно и каквито и форми да приема, ще има своето място в живота ни.

От този ден, всяка година, един от начините на отбелязване на празника е изтъкнат артист да отправи своето годишно послание. За първи път през 1962 г. това прави Жан Кокто (френски поет, писател, дизайнер, художник, скулптор и режисьор). Посланието на Световния ден на театъра обикновено се превежда на над 50 езика, разпространява се по медии и се чете преди постановка, ако така реши съответният театър.

Още: Нобеловият лауреат Юн Фосе отмени публичните събития, свързани с наградата

ИЗКУСТВОТО Е МИР

Тази година посланието за Международния ден на театъра е на носителя на Нобелова награда за литература Юн Фосе. Ето какво гласи то:

Снимка: Getty Images

"Изкуството е мир

Всеки човек е уникален, но и прилича на всеки друг. Нашият видим външен вид е различен от този на всеки друг и, разбира се, това е хубаво, но у всеки един от нас има още нещо, което принадлежи само на нас. Може да го наричаме дух, можем да го наричаме и душа. Или можем да решим да не го обличаме с думи и просто да го оставим на мира.

Но както всички сме различни един от друг, ние много си приличаме. Хората от всички краища на света фундаментално си приличаме, независимо какъв език говорим, с какъв цвят на кожата сме, какъв цвят е косата ни.

Това е парадокс: че сме напълно еднакви и едновременно с това сме тотално различни. Може би човешкото същество е изначално парадоксално във връзката между тялото и душата - ние обхващаме както най-земното и осезаемо съществуване, така и онова, което преминава отвъд материалните, земните граници.

Изкуството, доброто изкуство, успява по своя прекрасен начин да комбинира уникалното с универсалното. То ни дава да разберем различното, чуждото, ако щете, като универсално. Така изкуството преминава границите между езиците, географските региони, държавите. То събира не само индивидуалните качества на отделния човек, но в друг смисъл и индивидуалните характеристики на всяка група от хора, на всяка нация.

Изкуството прави това не като изравнява различията и уеднаквява всичко, а точно обратното - като ни показва кое е различното, кое е далечното и чуждото. Всяко добро изкуство съдържа точно това: нещо далечно, нещо, което не можем напълно да разберем, но същевременно разбираме по някакъв начин. Съдържа мистерия. Нещо, което ни впечатлява и ни избутва отвъд собствените ни граници и така създава трансцендентното, към което всяко изкуство трябва да ни тласка.

Не познавам по-добър начин противоположностите да се събират. Това е точно обратният подход на насилствените конфликти, които всички твърде често виждаме по света. Те отговарят на разрушителното изкушение да унищожаваш всичко чуждо, всичко уникално и различно, често използвайки най-нехуманната технология, с която разполагаме. В света има тероризъм. Има война. Хората със силна животинска страна са водени от инстинкта да се сблъскат с другите, с чуждите, виждайки ги като заплаха за съществуването, а не като привлекателна мистерия.

По този начин уникалността, различията, които всички виждаме, изчезват, оставяйки колективна еднаквост, в която всичко различно е заплаха, която трябва да бъде унищожена. Всичко, което виждаме като различия - например в религията или в политическата идеология, се превръща в нещо, което трябва да бъде победено и заличено.

Войната е битка срещу онова, което живее дълбоко у всеки от нас, онова уникално нещо. Но също така е и битка срещу изкуството, срещу изкуството, което живее дълбоко в нас.

Сега говоря за изкуството по принцип, не за театъра или писането на пиеси в частност, но това е защото, както казах, всяко добро изкуство дълбоко в себе си се отнася до едно и също нещо: да вземеш уникалното, специфичното и да го направиш универсално. Обединяването на конкретното с универсалното, изразявайки го чрез изкуството, не като елиминираш специфичността му, позволява на чуждото и непознатото да блести.

Войната и изкуството са две противоположности, както войната и мирът - толкова е просто."

Юн Фосе

Връчване на наградите "Икар"

Националните награди за сценични изкуства ИКАР ще бъдат връчени на официална церемония, която ще се проведе в от 19:00 ч. Народен театър "Иван Вазов"". Събитието е част от XIX издание на Софийския театрален салон на Съюза на артистите в България, който тази година се провежда под мотото "Бойно поле за действие".

Най-престижните награди за сценични изкуства у нас ще бъдат раздадени за 50-и юбилеен път и ще отличат творци в 23 категории. И тази година сцената на Народния театър "Иван Вазов" ще е домакин за творците и техните най-високи постижения за изминалия театрален сезон.

Още: 27 март - Международен ден на театъра

Водещи на събитието ще бъдат младите актьори Стелиян Радев и Катрин Гачева, които ще изпълнят и музикални откъси заедно с дамския етно хор Вакари. И тази година гостите пред Народния театър ще бъдат посрещнати от артистите от трупа Канетикс и жената каучук – Сирма Добрева, а холивудският актьор Димитър Маринов ще връчи една от специалните награди на церемонията.

Три са специалните награди. Доц. д-р Биляна Томова ще бъде отличенаа за постижения в Преподавателската дейност, сценографът Вечеслав Парапанов ще бъде удостоен с наградата за Чест и достойнство на председателя на САБ Христо Мутафчиев, а тази година актрисата Мария Каварджикова ще излезе на сцената, за да получи приза за Изключителен принос към българския театър, припомня БГНЕС.