На 25 февруари 2025 г. в Концертната зала на Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ се проведе Вторият форум за устойчиво развитие на сценичните изкуства в България. Събитието събра представители на академичната общност, професионалните организации, културните институти, независимия сектор и държавната администрация в търсене на реалистични решения за бъдещето на сценичните изкуства.
Форумът беше организиран от Университета за национално и световно стопанство – Център за медийни изследвания, аудиовизуална политика и културни индустрии „доц. д-р Биляна Томова“, съвместно с НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, Съюз на артистите в България, Международен театрален фестивал „Варненско лято“ и Българска музикална асоциация.
Още: Доклад: Музикалната индустрия в България генерира 145 млн. евро годишно
Призив за обединение на сектора
Откриването постави ясен акцент върху необходимостта от обединение на сектора. Проф. Сава Димитров подчерта, че независимо дали става дума за публични институти или за независими организации, именно хората в залата създават културния продукт на държавата. Той очерта като основен проблем не липсата на идеи, а липсата на устойчиви механизми и условия за тяхното реализиране и финансиране. Диана Андреева-Попйорданова въведе основните теми на форума с призив за широк дебат без изключени гласове и без противопоставяне между отделните части на сектора.
В рамките на дискусията за статута на артиста бе изведена необходимостта трудът на артистите да бъде ясно регламентиран и защитен. Мирена Станева, изпълнителен директор на Българска Музикална Асоциация, акцентира върху спецификата на артистичната професия, а именно периодична заетост, съчетаване на различни форми на труд и липса на адекватна нормативна уредба. Беше посочено, че липсващата наредба към закона прави регистъра на артистите нефункционален и бе отправен апел към Министерство на културата да започне изработването ѝ с активно участие на гилдията.
Марина Василева, член на УС на БМА, постави въпроса за минималните защитни прагове за музиканти на свободна практика, които представляват съществена част от продукционния капацитет на сектора. Като пример бяха посочени моделите на Великобритания и Германия, където при публично финансиране минималните ставки са задължителни. Българска музикална асоциация заяви готовност да работи за въвеждането на подобен механизъм и у нас.
Още: Водеща частна театрална институция кани властта на разговор за бъдещето на културния сектор
Темата „Закон за сценичните изкуства“ очерта необходимостта от цялостна законова рамка за сектора. Диана Андреева-Попйорданова подчерта, че най-голямото перо в бюджета на Министерство на културата не може да продължава да се управлява чрез наредби и постановления. Беше предложена пътна карта за изработване на закона в рамките на около една година, както и нов подход към методиката на финансиране, включително единен разходен стандарт, обвързан с минималната работна заплата.
Особено внимание беше отделено на предстоящото ново регионално разделение на Република България. Според Диана Андреева-Попйорданова това е реален шанс за българската култура, който трябва да бъде използван стратегически. Въвеждането на ясно изразено регионално ниво на културна политика би могло да създаде допълнителна институционална рамка и ново ниво на финансиране, което да доведе до по-големи публични субсидии за сектора. Обсъдена беше възможността вместо шест статистически района страната да бъде структурирана в четири, като във всеки от тях бъдат изградени силни регионални културни институти. Те следва по естествен начин да заемат позиция непосредствено след националните културни институции и да се превърнат във флагмани на съответния район на планиране, с функции и отговорности към целия регион, а не само към отделна област. В този контекст беше посочена и критичната ситуация в Северна България, където дисбалансите по отношение на финансиране, инфраструктура и достъп до публика изискват спешни стратегически решения.
Темата за бюджета и средносрочната прогноза за периода 2026–2029 г. изведе на преден план нуждата от предвидимост и синхрон между администрацията и професионалната общност. Подчертано беше, че без координирани действия между Министерство на културата и гилдията устойчивите политики остават трудно постижими. Бяха представени и конкретни данни за нарастващото самоучастие на културните институти в техните бюджети, както и предложения за по-ясни и прозрачни механизми за разпределение на средствата.
В рамките на форума новият директор на Национален фонд „Култура“ Нели Неделчева информира за предприетите спешни действия за стабилизиране на фонда и за усилията за възстановяване на забавените плащания, като подчерта, че ситуацията е критична и изисква незабавни координирани решения, включително диалог с Министерство на финансите.
Форумът завърши с представяне на първи стъпки и добри практики от страна на Асоциация на Независимия културен сектор и с обща заявка за продължаване на експертния диалог. Участниците се обединиха около разбирането, че устойчивото развитие на сценичните изкуства изисква не само стратегически документи, но реални законодателни и финансови инструменти, които да осигурят стабилност, прозрачност и достойни условия за работа в целия сектор.
