Режисьорът Бойко Илиев публикува в своя Facebook профил текста на отворено писмо, в което сигнализира на Министерството на културата за спектакъла "Както в най-добрите дни" в Театър 199, който го е притеснил заради представянето на еднополовата любов. Писмото е адресирано до министър Евтим Милошев, зам.-министъра Марина Василева и председателя на Комисията по културата и медиите в Народното събрание Антон Кутев.
В писмото Илиев посочва, че спектакълът на Диего Плеутери, режисиран от Марий Росен, преведен от Нева Мичева и с учасието на Севар Иванов и Теодор Кисьов, е бил поставен за първи път в Театър 199 на 29 и 30 юни 2026 г., без обаче да има "ограничение във времевия пояс и без възрастово ограничение".
Още: Новият сезон в Народния театър: С поглед към поколението, израснало онлайн
В текста, който след това режисьорът премахна и публикацията вече е недостъпна, се посочват три основни съображения относно естетическите критерии, културната идентичност и държавната субсидия. "Считам, че представянето на еднополова любов като илюстрация на универсалната тема за любовта представлява идеологическа предефиниция на човешката природа, а не задълбочаване на разбирането за нея в смисъла на класическата естетика", пише Илиев и добавя, че поставянето на подобни заглавия в централен, престижен театър като Театър 199 са "несъответстващи на българските исторически, нравствени и православни традиции и на ценностите, свързани със семейството".
Снимка: Личен архив
Илиев се опира и на закона, като посочва, че "съгласно чл. 2 от Закона за закрила и развитие на културата, държавната културна политика е насочена към "опазване и обогатяване на културно-историческото наследство, съхраняване на българския книжовен език, традиции и обичаи; закрила на националната културна идентичност".
На финала на своето отворено писмо, което вече не съществува в неговия Facebook профил, Бойко Илиев задава въпроси, сред които е и този: "Считате ли за целесъобразно създаването на Закон за сценичните изкуства, липсващ от 1947 г. насам, който да регламентира ролята на сценичните изкуства за утвърждаване на нравствени ценности и национални идеали?" и заявява, че не оспорва правото на театъра да поставя съвременна европейска драматургия, "а изразявам критична оценка от консервативна и естетико-философска позиция".
Още: Бербатов обяви датите за турнето на "Разкодиране" през 2027 г., кулминацията е в зала 1 на НДК
Под публикацията му много хора, работещи в културната сфера, изразиха искрена изненада от публикацията му и дори предположиха, че може профилът му да е хакнат. Други пък го подкрепиха.
Пълен текст на отвореното писмо
ОТВОРЕНО ПИСМО
До: г-н Евтим Милошев, министър на културата
Копие до: г-жа Мариана Василева, заместник-министър на културата
Копие до: г-н Антон Кутев, председател на Комисията по културата и медиите в Народното събрание
От: Бойко Илиев - режисьор
Относно: Репертоарната политика на Театър 199 „Валентин Стойчев" във връзка със спектакъла „Както в най-добрите дни"
Уважаеми г-н Министър,
Уважаема г-жо Заместник-министър,
Уважаеми г-н Председател,
Повод за настоящото писмо е спектакълът „Както в най-добрите дни" от Диего Плеутери, поставен за първи път в България в Театър 199 „Валентин Стойчев" на 29 и 30 юни 2026 г. (реж. Марий Росен, прев. Нева Мичева, с участието на Севар Иванов и Теодор Кисьов).
Спектакълът е включен в редовната вечерна програма на театъра, без ограничение във времевия пояс и без възрастово обозначение.
Изразявам своята гражданска позиция по следните съображения:
1. По отношение на естетическите критерии.
Считам, че представянето на еднополова любов като илюстрация на универсалната тема за любовта представлява идеологическа предефиниция на човешката природа, а не задълбочаване на разбирането за нея в смисъла на класическата естетика.
2. По отношение на културната идентичност.
Появата на подобни заглавия в централен, престижен театър като Театър 199 смятам за несъответстваща на българските исторически, нравствени и православни традиции и на ценностите, свързани със семейството.
3. По отношение на държавната субсидия.
Театър 199 е държавен културен институт, субсидиран от бюджета. Съгласно чл. 2 от Закона за закрила и развитие на културата, държавната културна политика е насочена към „опазване и обогатяване на културно-историческото наследство, съхраняване на българския книжовен език, традиции и обичаи; закрила на националната културна идентичност".
Още: Театър Artvent открива новия сезон с две премиери и още нови заглавия до края на годината
Във връзка с това поставям следните въпроси:
1. По какъв начин репертоарната политика на държавните театри се съотнася към целите на ЗЗРК?
2. Считате ли за целесъобразно създаването на Закон за сценичните изкуства, липсващ от 1947 г. насам, който да регламентира ролята на сценичните изкуства за утвърждаване на нравствени ценности и национални идеали?
3. Считате ли за необходимо въвеждане на ясни критерии за възрастово обозначаване на спектакли със специфична тематика?
Подчертавам, че не оспорвам правото на театъра да поставя съвременна европейска драматургия, а изразявам критична оценка от консервативна и естетико-философска позиция.
