Изследователите се опасяват, че изместването на центъра на масата на Земята (геоцентър) може да наруши навигационните системи и точността на данните за позициониране от спътници.
Изместване на геоцентъра на Земята
Екип от изследователи от НАСА заяви, че Земята постоянно се клатушка и деформира под тежестта на вода, лед и въздух - с други думи, центърът на масата на нашата планета, наричан още геоцентър, непрекъснато се измества в зависимост от сезона. Учените са обезпокоени, че в бъдеще това ще причини проблеми: работата на навигационните системи и точността на данните за позициониране от спътници може да бъдат нарушени, пише Daily Mail.
Според учените, тези процеси са повлияни от замръзване, топене на лед, движение на океанските води, както и промени в атмосферното налягане. В резултат на това центърът на масата на нашата планета се е изместил спрямо геометричния си център с няколко милиметра.
Според съавтора на изследването Феликс Ландерер от Лабораторията за реактивно движение на НАСА, тези отклонения може да изглеждат незначителни, но съвременният свят се основава на високоточни измервания на местоположението.
Гравитацията кара спътниците да обикалят около центъра на масата на Земята, сякаш са държани от невидими връзки. Следователно, най-малките промени в разстоянието между спътниците и наземните станции отразяват изместванията в центъра на масата на планетата.
Прочетете също: Учени: Кислородът на Земята ще свърши по-рано от очакваното
Металните спътници са в околоземна орбита от десетилетия, но точността на измерванията може да бъде значително намалена поради неравномерното разпределение на наземните станции по земната повърхност. В новото проучване водещият автор Доналд Аргус и неговият екип разработиха нов метод за проследяване на амплитудата на изместване на центъра на масата на Земята, базиран на ултрапрецизен сателитен мониторинг.
Те допълниха системата с GPS данни и информация за орбитите на редица други спътници в ниска околоземна орбита, за да осигурят разнообразен набор от „цели“ за наблюдения. Заслужава да се отбележи, че този метод отчита и как масата вода и лед може да деформира земната кора, както и как това от своя страна влияе на наземните станции.
Учените са проследили и сезонните вариации в центъра на масата на нашата планета и са стигнали до заключението, че те вероятно са причинени от промени в състоянието на океаните, атмосферата и водните запаси на континентите през цялата година. Резултатите показват, че натрупването на сняг в Северна Америка и Евразия достига пик през март, измествайки центъра на масата с около 3 милиметра към Северния полюс. Месец по-късно, през април, масата на дъждовната вода в басейна на река Амазонка достига пикова стойност от 2400 гигатона, измествайки центъра на масата на Земята с 2,2 милиметра към Южна Америка. Седем месеца по-късно, през ноември, масата на мусонната вода в Югоизточна Азия достига максимум от 600 гигатона, което прави допълнителен, макар и малък, принос към годишните колебания.
Резултатите също така показват, че между август и октомври морското равнище се покачва поради топящите се води и валежите, а центърът на масата на Земята се измества към южната част на Тихия океан. Екипът установи също, че студеният, плътен зимен въздух влияе върху това изместване: около 21 декември геоцентърът на нашата планета се измества към Арабия, Азия и Северна Африка, а около 21 юни - към Южна Америка и Южна Африка.
Интересното е, че геоцентърът на Земята вероятно се измества с по-малко разстояние, отколкото се смяташе досега. В допълнение към центъра на масата на Земята, учените потвърждаават, че географският Северен полюс също се измества: до 2100 г. той може да се измести с почти 27 метра.
