Група американски учени създадоха невронна мрежа, която може да чете активността на кората на главния мозък по време на говор, да преобразува получените сигнали в код и да възпроизвежда това, което човек казва. В бъдеще, казват учените, това може да помогне на немите хора да говорят.
Още: Yettel отличи проект за квантови изчисления и платформа за стартъпи на TUES Fest 2025
Още: Победителите в Transform IT Awards 2025: Умна поточна линия, AI оглед на щети и роботи
Американските учени Джоузеф Майкин, Дейвид Моузес и Едуард Чанг научиха изкуствен интелект (ИЕ) да чете мозъчна дейност и да разбере какво казва човек в този момент. Резултатите от техните изследвания са публикувани в списанието Nature Neuroscience и цитирани от “Коммерсантъ“
Засега моделът на невронната мрежа, създаден от групата учени, работи само върху ограничено количество първоначални данни с предварително определена мозъчна активност, която е отговорна за човешката реч. Въпреки това, те успяха да постигнат точност на възпроизвеждане на казаното в 97%, предава агенция Фокус.
Както д-р Кристиан Херф от Маастрихтския университет отбелязва, учените „постигнаха ниво на точност, което никой не е успявал да постигне досега“.
Още: Решението за покупка вече се случва основно онлайн
Още: Военна тайна: Страна от НАТО иска да купи украинската бойна информационна система "Делта" (ВИДЕО)
Самите изследователи казват, че ИЕ, който са създали, може да се превърне в иновативна технология, която ще даде възможност на немите хора да говорят. "Все още сме далеч от това, но смятаме, че тази технология може да се превърне в основа за речева протеза", пише вестник The Guardian, цитирайки Мейкин.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: "Амазон" в конкуренция с Мъск: Първите му сателити вече са в орбита (ВИДЕО)
Още: Новите технологии са, за да помагат, а не да ни заместят
За да създадат изкуствен интелект, който може да чете мислите, учените помолиха няколко доброволци да прочетат накратко набори от кратки изречения. В този случай само самите фрази, които бяха повторени от поне трима различни участници, бяха избрани за самата невронна мрежа. В резултат на това учените събраха около 50 фрази, състоящи се от 250 уникални думи. По време на четене на участниците в експеримента бяха поставени електроди, което даде възможност да се чете мозъчната им активност. Получените данни бяха заредени в програма, която ги превърна в набори от числа. Тогава невронната мрежа влезе в действие, като се опита да възпроизведе първоначално прочетения текст от получените цифри. При първите опити системата предаде несвързани звуци. Но в нея бяха заредени оригинални фрази, с които всеки път тя сравняваше собствения си текст. В същото време системата открои логиката на конструиране на фрази. В резултат на много опити учените успяха да постигнат безпрецедентна точност на възпроизвеждането с грешките от едва 3%.
Вярно е, че самите учени признават, че въпреки постигнатия успешен резултат, прилагането на тази технология все още е далеч.
В крайна сметка, тяхната невронна мрежа се учи от много малко количество данни и с увеличаване на обема им процентът на грешките рязко се увеличава. Ако обаче за експеримента говори само един човек, системата се учи по-бързо. Така тя може да стане идеален помощник за немите хора в бъдеще.
Още: Изкуствен свръхинтелект: Научна глупост или истинска заплаха за човечеството?
Още: Над 40% от договорите с бизнес клиенти на Yettel вече се сключват изцяло дигитално
