Ерик Клептън на 69: Един егоцентрик с чувство за малоценност

Шокът от отхвърлянето "запраща" Ерик в друг свят, в който търси утеха. Този на китарата и мелодията на делтата на Мисисипи - блусът. Скоро към това се прибавят и зависимостите. Първо към захарта, след това към алкохола и накрая идва ред на наркотиците. Бутилка водка стига само до обяд, а след първото голямо напиване идва мисълта: "Нямам търпение да го направя отново".

Точно в този период, на зависимости и грях Клептън успява да извади гения си в музиката. Тогава записва най-добрите си парчета и печели огромна слава сред меломаните. Из улиците на Лондон все по-често се срещат графити "Клептън е Бог". "Когато ги видях, бях отвратен, но в същото време много ми хареса. Аз съм един егоцентрик с чувство за малоценност", признава си музикантът в интервю за CBS.

Някъде тогава Ерик Клептън усеща и лудостта, до която може да те докара любовта към една жена. Обсебването е пълно. Тя е съпругата на Джордж Харисън. Ерик опитва да я отмъкне и й подарява "Лейла". "Не мога да кажа дали наистина съм обичал Пати Бойд, признава Клептън. - Бях наистина обсебен". Хубавицата Пати е жената, за която "Бийтълс" правят Something.

Голямата мъка Ерик Клептън познава, когато губи невръстния си син. 4-годишният Конър пада от 53-ия етаж. "И до днес се обвинявам, че не отидох да видя тялото му, което лежеше долу. Просто отминах", съжалява Клептън. Именно на трагичния инциден със сина му, музикантът посвещава Tears in Heaven, която му носи три награди "Грами".

На 9-и октомври 2007 година в Англия се появи разтърсващата автобиография на Ерик Клептън. В нея "Бавната ръка" на "Крийм" е шокиращо откровен за живота си. Ето какво разказва той за лудата си любов с Пати Бойд:

ДА ОБИЧАШ ЛАЙЛА

Лондон през 1967-а беше жужащ кошер. Пъстра смесица от мода, музика, изкуство и интелект. Живеех на таван на "Кингс роуд". Джордж Харисън често се отбиваше при мен на път за вкъщи. Понякога посвирвахме заедно и взимахме наркотици. Така полека-лека станахме приятели. Тогава бях в "Крийм", смятана за първата супергрупа, макар че тя просъществува кратко. За първи път в живота си бях посъбрал малко пари и реших да си купя къща. Харесах си вила в италиански стил близо до Рипли, където бе минало детството ми. "Хъртууд едж" ми струваше 30 000 лири, но беше заобиколена с прекрасна гора. Джордж Харисън и жена му, Пати Бойд, живееха на половин час път с кола. Често бяхме заедно. Те непрекъснато ме "сватосваха" с някакви момичета, но аз не проявявах интерес. Защото се случи нещо напълно откачено, плод вероятно на похот и завист. Влюбих се в Пати. Видях я за първи път след концерт на "Крийм" и си помислих, че е много красива. Не заради начина, по който изглеждаше, въпреки че тя бе най-прекрасното създание, което бях виждал дотогава. Беше нещо по-дълбоко, което идваше от най-съкровената й същност. Излъчването й, начинът, по който се държеше, ме плениха. Бях съкрушен. Или трябваше веднага да спра да се виждам с Джордж и нея, или да й разкрия чувствата си. Желаех Пати, защото принадлежеше на силен мъж, който притежаваше всичко, за което мечтаех. Джордж имаше убийствена кола, невероятна кариера и красива жена. Чувството бе същото, както навремето, когато исках да имам скъпите играчки на доведения ми брат.

По това време в живота ми влезе и друго интересно момиче - Алис Ормсби-Гоър. Беше само на 16 (аз бях на 24) - божествено красива, с големи очи и енигматична усмивка. С арабските си дрехи изглеждаше като излязла от приказка. Принадлежеше към хипи-аристокрацията, както наричахме богати момчета и момичета, които зарязваха домовете си и живееха като цигани. Баща й беше британският посланик в Щатите по времето на Кенеди. Не зная какво ми хареса. Може би фактът, че не принадлежах към нейните среди, но след няколко срещи тя се премести да живее при мен. И лудостта започна. Не бях влюбен в Алис - сърцето ми и всичко друго беше с Пати.

Изпитвах угризения, че Алис е толкова малка, че още е девствена. Сексът играеше малка роля в отношенията ни, но се надявах един ден връзката ни да стане сериозна. Само и само да се освободя от зависимостта на Пати. Какво ли не опитах, за да я избия от главата си. Но в крайна сметка през леглото ми минаха и заминаха безброй жени, а Пати, с която нямаше никакъв шанс някога да сме заедно, ме държеше здраво. Бях съсипан от идеята, че никога не мога да обичам друга жена, както нея. За да съм по-близо до любовта си, аз започнах да свалям сестра й, Паула. Беше я довела в Ливърпул, където с Джордж свирехме заедно. Неговият ангел също беше слаб и една вечер ме помоли да направим рокада. Аз да преспя с жена му, за да може той да бъде с Паула. За морала по онова време предложението не беше шокиращо. Но в последния момент нервите на Джордж нещо не издържаха, така че се наложи да се утеша със сестричката на Пат.

Ерик Клептън продаде картина за 34,2 млн. долара

Китаристът Ерик Клептън продаде картина, дело на германския художник Герхард Рихтер, за 34,2 млн. долара. Сумата е рекордна за тв...

Прочети повече

През пролетта на 1970-а Алис замина за малко при семейството си и Паула веднага се намърда при мен. Знаех, че всичко е временно, но страшно много ми напомняше за сестра си и затова я приех. Джордж непрекъснато ми звънеше, идваха ми на гости. Зад неговия и на Паула гръб аз флиртувах с жена му. Една нощ й се обадих и й признах, че тя е тази, която желая. Независимо от протестите, че е омъжена и че отношенията между нас са невъзможни, тя се съгласи да отида при нея и да поговорим. Разговорът, придружен с бутилка червено вино, завърши с целувки. За първи път почувствах надежда. Тогава научих, че не всичко в брака им с Джордж върви гладко. Започнах все по-често да ходя на гости на семейство Харисън - в отсъствието на Джордж и с мечтата да открадна няколко момента насаме с Пати.

По това време дрогата вече беше в изобилие и хероинът за първи път влезе в живота ми. Няколко седмици по-късно, случайно или не, се засякохме с Пати на купон. Нещата стигнаха до там, откъдето нямаше връщане назад. Малко след това отидох при Джордж и му казах: "Влюбен съм в жена ти." Разговорът ни беше абсурден. Мислех, че дълбоко ще го нараня. Вместо това той превърна ситуацията като в скеч на Монти Пайтън. Мисля, че изпита облекчение. Но не и аз. Защото колкото повече преследвах моята любов, толкова по-ясно ми ставаше, че тя няма да напусне мъжа си. Посветих й десетки песни, но "Лайла" беше ключова. "Какво ще правиш, когато останеш сама?", я питах с текст и музика. Надявах се, когато чуе целия албум, да усети, че това е моят вик за любов и най-после да зареже Джордж. Нищо не помогна. Тогава я заплаших, че ако не го напусне, ще започна да взимам хероин непрекъснато. Тя тъжно се усмихна и разбрах, че играта е свършила. Това бе началото на изгубените ми четири години в депресия и наркотици.

Въобразявах си, че мога да спра дрогата, когато поискам. Повече от година се забавлявах така, смесвах хероин с кокаин и пиене и ми беше окей. Почнах да се дрогирам един път на две седмици и докато се усетя, беше станало един път на ден. Помня първите 24 часа, когато изпаднах в абстиненция. Всеки нерв и мускул в тялото ми се бяха вкаменили. Агонизирах. Най-лошото беше, че когато бях чист, се чувствах още по-зле. Алис отново дойде да живее при мен и въвлякох и нея в този кошмар. И през ум не ми минаваше, че върша престъпление спрямо нея. Щом иска, нека опита, дотам ми стигаше логиката. В тези години не поддържах връзка със семейството си. Не се обаждах по телефона на приятели. Някои от тях от време на време идваха до къщата ми, но аз се криех зад пердетата и чаках да си отидат. Спях през целия ден и ставах късно след обяд. Свирех с часове на китарата и записвах песни, повечето от ужасни, на касети. На седмица харчех по 1000 лири за хероин (днешни 8000). Дълго се опитвах да скрия това от мениджъра си, но продажбите ми рязко спаднаха. Взех болезненото решение да се разделя с Алис. Единственото, което ни свързваше, беше дрогата. Почти нямах сексуален живот по това време. Всичките ми мисли, въпреки адът на наркотиците, отново бяха при Пати...