13% от консумираната у нас енергия е в риск заради кризата с руския газ в ЕС

Близо 10% от крайното потребление на енергия в ЕС е под въпрос, а най-проблематично е положението в Унгария, Словакия и Чехия, съответно с 33%, 26% и 24% на енергия в риск. В Латвия и Германия нивото също e притеснително – над 20%.

В момента с нулев риск са само Австрия, Малта, Кипър, Хърватия, Дания, като обаче експертите обръщат внимание, че при алтернативен анализ, който включва бъдещо преразпределение на тежестта между държавите и актуализация на енергийни договорки между съседни страни, ситуацията може да се промени бързо. В такъв случай консумираната енергия под риск в България може да се увеличи от 13% на 18% и страната ни да се изкачи с едно място до Номер 6 сред най-засегнатите в ЕС.

Според анализа на Euler Hermes вносът на газ от Русия формира 36% от всички доставки в ЕС. От януари 2021 г. до януари 2022 г. се наблюдава близо 50% увеличение на цените на газа и 31% на електроенергията средно за ЕС, като се очаква възходящата тенденция да продължи устойчиво и до края на годината. Това може да доведе до намаляване на крайното потребление на енергия в ЕС с 8 до 10%.

Изчисленията на експертите показват, че в момента Европа разполага с резерви, които ще стигнат до края на март. Търсенето на алтернативни решения и изработването на антикризисен план за следващата зима обаче трябва да започне още от сега. Според анализаторите на Euler Hermes той трябва да включва намирането на алтернативи за внос, увеличаването на ВЕИ и други източници в енергийния микс с визия за намаляване на консумацията на природен газ и произвежданата от него електрическа и топлинна енергия. При най-тежкия сценарий се очаква спиране на индустриални производства и приоритизиране на доставките за незаменими потребителски и социални нужди.

“Сега повече от всякога Европа се нуждае от амбициозен план и координирани действия за обезпечаване на енергийната сигурност през следващата зима. Възвръщането на енергийната независимост ще изисква участието на всички държави от ЕС в увеличаването на ВЕИ мощностите на Стария континент с общо 1 EJ или приблизително 278 TWh годишно. Така за период от шест години може да бъде компенсиран вносът на руски газ. Необходимите инвестиции за това се изчисляват на 170 млрд. евро годишно или около 1,3% от БВП на ЕС.”, се казва в доклада на анализаторите от Euler Hermes.

Според прогностичния модел основната тежест в изпълнението на този план ще падне върху Германия, от която се очаква да въвежда в експлоатация всяка година ВЕИ мощности с капацитет от of 44 TWh (0,16 EJ). Това ще бъде подпомогнато и от промените във националното ВЕИ законодателство, които се планира да бъдат приети през март. Другите държави, към които има сериозни очаквания да допринесат в този процес, са Испания, Италия, Франция, Великобритания и Полша.

Прогностичното участие на България е сравнително ограничено с около 0,015 EJ годишно, които се очаква да бъдат постигнати почти по равно от нови фотоволтаици и ветропаркове (с по 40%) и 20% от използване на биогорива.

“В тази ситуация възобновяемите енергийни източници са вариантът за постигане на най-ниските възможни енергийни цени, както и най-добрата възможност за обезпечаване на енергийната независимост на ЕС”, категорични са експертите на Euler Hermes.