България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
14 септември 1903 година: Избухва Кръстовденското въстание
На този ден през 1903 година, когато църквата почита Кръстовден, избухва Кръстовденското въстание, което е неделима част от Илинденско-Преображенското въстание. Въстанието първо е обявено в Серския революционен окръг на Македония, включващ Горноджумайски, Мелнишки, Неврокопски, Разложки, Демирхисарски, Серски и Драмски революционни райони. Серската група, която е създадена от Яне Сандански и неговите сподвижници, действа под силно социалистическо влияние.
За център на бунта е обявена Мехомия. В Хаджиевата къща, намираща се в близост до площада пред Исторически музей в Разлог, е установен щабът на въстаниците. Това е мястото, където пламват първите бунтовнически искри в Разлог.
Бойците, участващи във въстанието, са под ръководството на Революционния щаб, съсредоточен в Крапата махала, която по-късно е опожарена. Опожарени са части от Сръбо и Дългата махала, както и селата Бачево, Белица и Кремен. Голяма бежанска вълна потегля към България през Рила - хиляди българи са принудени да бягат, за да се спасят от сигурна смърт.
Прочетете също: 1 септември: България обявява война на Румъния
Още на 1 септември общо 750 четници се събират в местността Гръцка поляна, намираща се край село Пирин. По време на съвета е сключено примирие между Яне Сандански и Иван Цончев. Според решението на съвета Петър Дървингов, Дончо Златков и Яне Сандански под водачеството на Йордан Стоянов трябва да се сражават в Мелнишко, а четите на Михаил Чаков и Стоян Мълчанков, под ръководството на Димитър Думбалаков, трябва да се сражават в Неврокопско. Съветът решава четите на Христо Танушев, Димитър Зографов, Александър Манов, Владимир Каназирев, Никола Лефтеров, Серафим Парталев, Цветко Бизев, Константин Молеров да бъдат поверени на Анастас Янков и да се насочат към Разложко. Във формирания главен щаб влизат Иван Цончев и Димитър Стефанов. Техните чети трябва да действат в Разложкия регион.
Въстанието е потушено с изключителна жестокост от многобройна турска войска и башибозук. Тежките и неравни сражения завършват не само с много жертви, но и с десетки опожарени села.
В историята Кръстовденското въстание остава като символ на героизъм и духовното единство на българите, независимо от обстоятелствата. Бунтът ясно показва копнежа за свобода и равноправие на изстрадалия български народ.
Всяка година, на 15 септември, гражданите на Разлог се прекланят пред делото и паметта на революционерите, борещи се за свобода и равни права.
