България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
16 май 1876 г.: Ботев се качва на "Радецки"
На този ден през 1876 година Христо Ботев се качва на кораба "Радецки". Вестта за избухването на Априлското въстание на 20 април 1876 година го заварва в Одеса. По това време той е там, за да събере средства за преминаването на българска територия на българските офицери, които са на руска служба. От Одеса той довежда бъдещия военен командир на четата си Никола Войновски.
Прочетете също: 14 май в историята: България се включва в изготвянето на Варшавския договор
Ботев става войвода на четата след като Филип Тотю и Панайот Хитов отказват да преминат Дунава. Планът е за превземане на парахода и заставянето на екипажа му да свали четниците на българския бряг. Планирано е те да се качат от различни пристанища, представяйки се за градинари или търговци, носещи големи сандъци, в които всъщност е скрито оръжието им. За по-голяма сигурност Ботев решава да съобщи за плана само на малка част от четниците - останалите знаят, че отиват в Сърбия.
На 16 май 1876 година Ботев се качва на "Радецки" от пристанището в Гюргево заедно с част от четниците. Повечето от тях са с билети за различни дестинации и те не разговарят помежду си, за да не породят съмнения. С изключителна хитрост те успяват да качат на кораба и два сандъка с оръжия.
След качването си на кораба Димитър Пехливанов хвърля един петел във водите на реката. В настаналата суматоха и викове на четниците, че един от пътниците е паднал от борда, незабелязано са качени двата сандъка с оръжия.
От второто пристанище се качват около 20 четника, преоблечени като градинари, носещи тежък багаж със себе си. Около 60 души се качват от Турну Мъгуреле заедно с Никола Войновски, Спас Соколов и Кирил Ботев, Никола Кючуков. Десет от тях са въоръжени с ками и револвери. Тяхната задача е да пазят оръжието.
Прочетете също: 13 май в историята: България и Византия подписват таен договор
На 17 май без да нарушава спокойствието на пътниците, Ботев дава дългоочаквания сигнал. Той излиза на палубата заедно с Никола Войновски и Димитър Икономов. Всичките те са въоръжени и облечени в четнически одежди с калпаци с българския лъв.
Останалите пътниците са затворени в първа и втора класа, за да се избегнат инциденти. Четниците успяват да установят контрол над целия кораб, а капитанът е заставен да изпълни исканията им за акостиране в Козлодуй. Въпреки че там няма пристанище, след няколко трудни маневри легендарният параход акостира на брега. В историята този акт остава като едно от многобройните доказателства за гениалния ум на Ботев, който смело показва на света, че копнежът за свобода е много по-силен от страха от смъртта.
Прочетете също: 15 май в историята: Гео Милев е арестуван, Охридската патриаршия е унищожена
