България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
18 април 1822 г.: Потушено е Негушкото въстание
На този ден през 1822 г. е потушено Негушкото въстание. Въпреки че това е пряко свързано с гръцката история, в него има и българска следа. Един от водачите на бунта Ангел Гацо е гръцки революционер с български произход, изиграл важна роля в борбата за независимостта на Гърция.
Според гръцката историография Негушкото въстание е дело на македонски гърци, елинофони, славофони и влахофони. Според новата истриография на Република Северна Македония това въстание е "първото македонско въстание" - в него Ангел Гацо и Анастасиос Каратасос, известен още като Атанас или Тасе Каратасе, са посочени като "етнически македонци".
Прочетете също: 17 април в историята: Почитаме паметта на Ильо Войвода. Александър Батенберг е избран за княз на България
Ангел Димитров, известен като Гацо или Гачо, е роден около 1771 г. в село Саракиново, днешното селище Саракини, намиращо се в Гърция. Той участва и в Гръцкото въстание. След потушаване на бунта в Негуш, революционерът се спасява в планината Каракамен. Заедно с него успяват да се спасят неговият син Мицо и брат му Петър. Жената на революционера и другите му деца нямат този късмет - те попадат в плен на османците.
След избухването на Гръцкото въстание, на 19 февруари 1822 г. в богатия македонски град Негуш също избухва въстание с издигането на бунтовническото знаме в църквата "Свети Димитър" в града. Бялото бунтовническо знаме с лика на Свети Георги е издигнато на Православна неделя.
Водачи на бунта са Ангел Гацо, Анастасиос Каратасос и негушанина Логотет Зафиракис Теодосиу. За кратко Негуш, както и около 100 християнски гръцки, български и влашки села, намиращи се в близост до него, са освободени от османско владичество. Смелите въстаници успяват да разбият 4-хилядната турска армия, която е под командването на Кехая бей.
Но свободата не трае дълго - на 18 април 1822 г. Мехмед Емин паша, известен още като Абу Лабуд, превзема града заедно с 20-хилядна войска и башибозук. Падането на Негуш се случва след предателство. При превземането на града от османците започва страшно клане - няколко хиляди мъже са избити, а жените и децата са поробени в Анадола.
Отрядът на Ангел Гацо и Каратасос успява да пробие обсадата. Другият лидер на въстанието Зафиракис загива. Църквата "Свети Николай" е взривена от нейните защитници, за да не попаднат в ръцете на османците. Около 30 жени от града заедно с децата си доброволно се давят във водопада Стумбани на река Арапица, за да се спасят от робство.
В продължение на пет дни османците вилнеят в града, докато го разрушат напълно. Те опожаряват околните 120 гръцки и български села. Някои от тях, като село Добра, са заличени завинаги, а други села променят етническия си състав.
След потушаването на негушкия бунт Ангел Гацо и Каратасос заедно с още 1200 македонци продължават борбата в Месолонги и Пелопонес.
18 април 1850 г.: Положени са основите на Априловската гимназия
На този ден през 1850 г. в Габрово са положени основите на днешната Априловска гимназия - първото светско училище в Бългрия. Строежът трае 3-4 месеца, след което е отложен за дълго време. Идеята за построяването на гимназията е на Васил Априлов, но тя става факт едва след неговата смърт по инициатива на габровеца Васил Рашеев, който живее в Одеса. През 1872 година гимназията е окончателно завършена.
Местното българско население поема изцяло издръжката на учебното заведение. За пръв учител е назначен Неофит Бозвели. В училището се преподава на български език по взаимоучителния метод, при който учителят получава помощ от по-напредналите ученици в преподаването на останалите ученици.
Голяма част от ученици и учители участват в Априлското въстание през 1876 г. Това е причината за последващото затваряне на училището от османската власт. Априловската гимназия започва да функционира отново след Освобождението. През 1889 г. училището е преименувано на "Априловска гимназия" в чест на Васил Априлов.
Прочетете също: 14 април в историята: Славната победа на цар Калоян срещу кръстоносците
