България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
2 октомври 1916 година: Умира Димчо Дебелянов
На този ден през 1916 г. умира българският поет Димчо Дебелянов. Той е роден на 28 март 1887 година в Копривщица и е шесто дете в семейството на абаджията Вельо Дебелянов и Цана Стайчина. След смъртта на бащата цялото семейството се премества в Пловдив, където живее най-големият брат Иван. В Пловдив Димчо Дебелянов учи в "Жълтото училище", а след това постъпва в Пловдивската мъжка гимназия. Докато учи там той пише първите си стихотворения, но след това ги изгаря.
През 1904 г. семейството на поета пристига в София и наема квартира, а той постъпва в Софийската мъжка гимназия.
Димчо Дебелянов участва в Балканската война и Първата световна война.
С избухването на Първата световна война, въпреки че не подлежи на мобилизация, той изявява желание да се включи във военните действия. Поетът има предчувствието, че няма да се върне, но въпреки това заминава като доброволец на Македонския фронт, където се сражава в продължение на осем месеца.
На 30 септември ротата, която е под негово командване, влиза в сражение с англичаните. На 2 октомври 1916 година Димчо Дебелянов губи живота си в боя близо до Горно Караджово. Той умира едва на 29 години. На следващия ден е погребан в двора на българската църква в Демирхисар. Посмъртно получава военен орден за храброст от четвърта степен.
Прочетете също: 1 септември: България обявява война на Румъния
Той е автор на стихосбирките "Копнежи", "През април", "Спомени", "Под тъмни небеса". Част от творчеството му са произведенията "Проза", "Легенда за разблудната царкиня", "Хумор и сатира".
2 октомври 1847 година: Умира Васил Априлов
На този ден през 1847 година в Галац умира възрожденецът Васил Априлов. Той е основател на първото новобългарско светско училище - Габровското училище. В историята остава и като деецът, предложил източнобългарското наречие за основа на литературния български език.
Васил Априлов настоява българския език да бъде въведен в църковното богослужение, както и гръцките свещеници да бъдат заменени с български.
"Българските книжици, или на кое словенско племе собствено принадлежи кириловската азбука?" и "Денница на новобългарското образование" са сред най-важните му научни трудове.
Васил Априлов завещава значителна сума на Общината в Габрово с желанието средствата да бъдат използвани за построяването на нова сграда за създаденото от него училище.
