Ново предложение за национален празник имат от служебната власт. След дългогодишните дебати около позициите, че България трябва да избере за нов национален празник деня на писмеността и културата 24 май, сега има друго предложение.
Оказва се, че служебните министри на образованието и културата се обединяват около убеждението, че 3 март трябна да бъде заменен и друга дата - 20 април, тъй като подвигът на Априлското въстание е достатъчен за подобна чест.
20 април - винаги неучебен, по присъствен?
Още: 3 март е вярата, че сме достойни
МОН вече обяви, че денят след изборите тази година няма да е неучебен, както обикновено. Причината е, че това е датата на Априлското въстание, която е редно да бъде отбелязана.
Нещо повече - служебната власт се надява от тук нататък да остане традиция 20 април винаги да е неучебен, но присъствен ден за учениците.
Искаме да направим така, че 20 април винаги да бъде присъствен, но неучебен ден, заяви служебният министър на образованието проф. Сергей Игнатов.
"В деня след изборите обикновено е така - една част от училищата не могат да отворят вратите, тъй като там са се провели избори, а други могат да поемат своите ученици и се получава хаос. Тази година е много особена, тъй като денят след изборите е 20 април и тази година се отбелязват 150 години от Априлското въстание. Беше обсъдено и на правителствено заседание 20 април да бъде присъствен, но неучебен ден", допълни той.
Още: 3 март 2026 г.: Всичко, което трябва да знаем за честванията - локации, програми и идеи
Служебното правителство може да остави официално предложение за нов национален празник
Според Игнатов с пукването на първата пушка се ражда българската държава.
"3 март е краят на тази борба. Затова искаме, ако може и следващите, които ще ни наследят в МОН, да направят така, че 20 април да бъде винаги присъствен, не учебен ден, в който се отбелязва Априлското въстание. Моята надежда е в съзнанието на една голяма критична маса от българите, да се появи идеята, че най-после този празник трябва да бъде официален, ако не е и национален празник на България. Аз мисля, че това следващата стъпка е нашето правителство да остави такова предложение", коментира още проф. Сергей Игнатов и призова "да честваме българския героизъм преди всичко".
Източник: БГНЕС
Културният министър е на същото мнение
Още: София под засилена охрана за 3 март
Априлското въстание е моралната основа, на базата на която съществува днес България, заяви от своя страна служебният министър на културата Найден Тодоров във Велико Търново.
"Ако не беше саможертвата на тези хора, нямаше да има натиск от всички страни, нямаше да има Руско-турска война, нямаше да има и 3 март. Началото на съвременна България за мен е именно 20 април", подчерта министърът, цитиран от БТА.
По думите му съседните на България държави са избрали национални празници, свързани с началото на националноосвободителното движение, а не с датата на Освобождението - тоест моментът, в който хората са се заявили като нация, готова да извоюва своята свобода.
По думите му 20 април носи посланието, че свободата не е даденост, а нещо, за което трябва да се борим и да заявяваме непрекъснато. То не бива да бъде възприемано само като героична епопея - на него трябва да се гледа и през призмата на днешното време. Затова тези събития трябва да се "превеждат", а не само да се възпроизвеждат на езика на хората днес, каза Тодоров.
"Трябва да се замислим какво сме спечелили със саможертвата на тези хора и да научим урока си - че трудно ще успеем, ако не сме заедно", каза министърът.
Според него едни хора са изоставили всичко, което са имали, за да заявят, че България трябва да съществува отново - урок, който, макар и със 150-годишно закъснение, трябва да бъде научен.
Тодоров изрази надежда, че този ден, може би още за следващата 151-ва годишнина, ще можем да празнуваме 20 април като национален празник.
