България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хор, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
24 декември 1877 г.: Отрядът на генерал Радецки започва зимния проход на Стара планина
На 24 декември през 1877 г. Южният отряд на генерал Радецки започва прехода в Стара планина в района на Шипченския проход в условията на люта зима. Този план е част от основната идея на руското командване за действия през заключителния период на Руско-турската осовободителна война. Руският план предвижда обход на османските сили в Средна Стара планина, излизане в долината на река Тунджа и деблокиране на Шипченския проход. Независимо от суровите зимни условия и непроходимостта на планината през това време на година руските сили изпълняват плана си. На 24 декември централната колона, която е в общ състав от 14 000 войници, под командването на генерал-лейтенант Фьодор Радецки, атакува Шипченския проход.
Прочетете също: 22 декември в историята: Пробив в Ньойския мирен договор и знаков бежански заем за България
Руските части са подготвени за суровите зимни условия. Те предварително се запасяват с храна за 8 дни. Разполагат с топло облекло, боеприпаси и окопни инструменти. Предварително провеждат обстойно разузнаване на противника. Помощта на българското население от района е особено ценна. Копнеещите за свобода българи участват активно в подготовката на пътищата и пътеките в проходите, дават напътствия на руснаците, снабдяват ги с топло облекло и храна.
24 декември 1880 г.: Гюро Михайлов, за когото Иван Вазов пише стихотворение, загива геройски при изпълнение на служебния си дълг
Към 23 часа на 24 декември 1880 г. в сградата на ковчежничеството на Източна Румелия в Пловдив избухва пожар. Тогава при изпълнение на служебния си дълг умира редник Гюро Михайлов - на него Иван Вазов посвещава стихотворение. Касата на Първа дружина, архивите на Втора и двете бойни знамена, които се намират на първия етаж на банката, са спасени на косъм от пожара. Огънят бързо обхваща сградата и всички, освен Гюро Михайлов, започват панически да бягат.
Прочетете също: 20 декември в историята на България: Бомбардировките над София, след които остава разруха и над 4000 жертви
Иван Костов, счетоводителят на щаба, прави опит да спаси Михайлов, качвайки се до стаята с парите, за да му каже, че веднага трябва да напусне, ако иска да излезе жив. В отговор Михайлов насочва щика на пушката си срещу него. Той решава да остане в пожара, спазвайки чл. 115 от Устава за гарнизонната и караулна служба, приет през 1879 година. Никола Костадинов - началникът на Караулното отделение бил единственият, който можел да промени устава в този момент. Тръгвайки към Гюро Михайлов, заедно с още трима войници – Илия Кръстев, Костадин Аргиров и Митю Петков, горящият под на сградата се пропуква под тях.
24 декември: Още събития в историята на България
На 24 декември 1916 г. по време на Първата световна война, като част от общата офанзива в Добруджа и към Букурещ, българските войски завземат град Исакча в Румъния.
24 декември ще остане в българската история и като денят за автономност на българската църква. На този ден през 879 г. се провежда Вселенски църковен събор в Константинопол. По време на събора е взето решение да бъде дадена автокефалност на българската архиепископия, с което България получава църковна самостоятелност.
