България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
25 април 1700 г.: Избухва Търновското Марино въстание
На този ден през 1700 г. в Търново избухва въстание. Търновци се вдигат на бунт срещу поробителя, окуражени от примера на Австрия и Свещения съюз на европейските държави, които воюват срещу Османската империя. Второто търновско въстание избухва през 1686 г. Но въпреки че е жестоко потушено, търновци отново се вдигат на бунт през 1700 г.
Това въстание остава в историята като Търновското Марино въстание по името на своята вдъхновителка Мара. Тя остава вдовица, след като нейният мъж е убит от турците. Нейният син Стоян е един от водачите на бунта. Гайтанджи Мирчо войвода, Петър Константинов от Арбанаси и Кочо от Провадия са другите водачи на бунта.
Прочетете също: 20 април в историята на България: Избухва Априлското въстание
Подготовката за въстанието, което избухва през 1700 г., започва още от 1695 г. Тогава Мирчо войвода се заема с обикалянето на селища и колиби в Балкана, за да привлече съмишленици в делото си. Той получава подкрепа както от обикновени селяни, занаятчии и свещеници, така и от първенците в района. Плановете на войводата са при наближаването на австрийските войски да се включат и българските бунтовници. Войводата се заема със събирането на оръжие и барут.
Манастирът „Св. Св. Петър и Павел”, намиращ се над Лясковец, става негово убежище. Игуменът архимандрит Софроний и монахът Ироним подкрепят войводата в делото му.
Двеста първенци полагат клетва пред кръста и евангелието в началото на април 1700 година, след което започва обсъждане на плана за предстоящия бунт. Първоначално съмишлениците от Влахия и Унгария предлагат да се започне от Дунав. Но след това бунтовниците решават да се окопаят в Балкана и да преградят проходите в очакването на помощ от австрийските войски.
Навръх Великден въстанието избухва в Търново. Преди това Мирчо войвода пристига заедно с 1500 четници в манастира и падайки на колене пред отец Софроний, го моли за благословия. Почернената Мара плаче от радост и заръчва на сина си „царството ни да отърве.”
Прочетете също: 21 април в историята: Васил Петлешков обявява Априлското въстание в Брацигово. Умира Жельо войвода
В навечерието на бунта гърците докладват на османците за подготовката му. Аянинът Ара Изедин бей начело на трите еничарски орди залавя 45 от най-видните търновци и така осуетява първоначалния план на бунтовниците.
Но въстаниците не стоят със скръстени ръце. Те заемат проходите от Шипка до Върбишкия проход в очакване на Петър Константинов, който трябва да пристигне с още 2 000 конници от Хасково.
Изпратените еничари са разбити от бунтовниците. Но гръцките предатели в лагера издават Стоян войвода. В отговор от север напада многоброен башибозук, подкрепен от 75-хиляден еничарски корпус от Одрин. В неравната битка при Твърдишкия проход въстаниците са разбити.
Тогава Гайтанджи Мирчо заедно с дружината си се оттегля към Дунав. Не е известно какво се е случило с войводата Стоян, вероятно е загинал геройски в неравната битка с поробителя.
След кървавото потушаване на бунта еничарите влизат в Търново с колове, на които разнасят главите на смелите български бунтовници. Започват да грабят и да опожаряват къщите. Отвличат стотици моми и невести, които продават като робини.
Петропавловският манастир също не е пощаден от еничарите. Той е ограбен и след това опожарен - архимандрит Софроний и монахът Ироним изгарят живи. Вдовицата Мара е заловена, след което е обесена край Янтра. Но търновци не забравят смелата българка - те запяват песен за нея и подвига на нейното семейство.
Прочетете също: 19 април в историята: Кървавото писмо, което вдига българите на бунт
