България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
21 април 1876 г.: Васил Петлешков обявява Априлското въстание в Брацигово
На този ден през 1876 г. Васил Петлешков обявява Априлското въстание в Брацигово. Избухването на въстанието го заварва в Копривщица, докато той е по работа там. Петлешков става свидетел на историческото събитие. Бързо грабва копие от кървавото писмо и възседнал коня си, препуска до Брацигово, за да вдигне част по-скоро и брациговци на бунт.
На 21 април в местността Синджирли бунар в Брацигово революционерът прочита кървавото писмо и зове поробения народ на бунт с думите: „Бунт! Бунт! Панагюрище, Копривщица, Клисура и селата вече въстанаха.”
Прочетете също: 20 април в историята на България: Избухва Априлското въстание
Но след първоначалната еуфория въстаналите селища се сблъскват със суровата действителност, осъзнавайки че трябва да се подготвят за продължителна ожесточена битка, изправяйки се срещу яростната съпротива на настъпващите османски редовни войскови части, башибозук и черкези. Под ръководството на Петлешков и свещеника поп Сокол отбраната на Брацигово дава неочаквано здрав отпор в продължение на цели 16 дни. Тези събития остават в историята като най-продължителната битка в целия Четвърти революционен окръг.
След като Петлешков обявява въстанието в Брацигово, веднага е сформиран отряд от 1500 мъже от околните села. На 30 април башибозукът обгражда града от всички посоки, брациговци не го допускат да влезе в него. Заради увеличаващата се численост на башибозука, Петлешков изпраща куриер до Бенковски със зов за помощ.
Въпреки че не получават помощ, брациговци смело държат фронта. Към 3 май 1876 г. въстанието в почти целия Четвърти революционен окръг е потушено, но дори и тогава единствено брациговци продължават да се сражават смело.
Прочетете също: 19 април в историята: Кървавото писмо, което вдига българите на бунт
На 5 май 1876 г. редовна турска войска под командването на генерал Хасан паша, която побеждава въстаниците от Еледжишкия укрепен въстанически пункт, се разполага край Брацигово. Бунтът е потушен с помощта на брациговските първенци, които срещайки се с Хасан паша, заявяват, че брациговци са готови да се подчинят и предадат.
За да не попадне жив в ръцете на османците, Петлешков поглъща отрова, за да спести мъките си. Но заради нейното бавно действие, той е заловен. В разпитите пред пашата той отговаря: "Сам съм, други няма!".
Изпитващ жестоки болки, полуобгорен от пламъците, той е качен на талига, която да го откара в Пловдив на съд. По пътя революционерът умира от отровата. Той загива на 8 май 1876 г.
21 април 1878 г.: Умира Жельо войвода
На този ден през 1878 г. умира Жельо войвода, чието истинско име е Желез Добрев Железчев. Българският хайдутин участва в четите на Димитър Калъчлията и Пейо Буюклията. По-късно той оглавява собствена чета в Сливенския и Котленския балкан.
През 1863 г. Жельо войвода се отказва от хайдутството и се установява във варненското село Метличина. Хайдутинът доживява Освобождението. Той умира два месеца след подписването на Санстефанския мирен договор. Повестта "Изгубена Станка" на Илия Блъсков отразява част от хайдушките подвизи на Жельо войвода.
Прочетете също: 17 април в историята: Почитаме паметта на Ильо Войвода. Александър Батенберг е избран за княз на България
