България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
28 декември 1877 г.: Победата на ген. Радецки край Шейново
На 28 декември 1877 г. по стар стил, 9 януари 1878 г. по нов стил, по време на Руско-турската освободителна война армията на Вейсел паша, обкръжена от отряда на генерал Радецки, капитулира при Шейново. След освобождаването на Плевен, битката при Шейново е решаваща за изхода от Руско-турската освободителна война.
Ген. Радецки, на когото е поверено командването на Южния отряд, създава три колони. Източната колония е най-силна, тя е управлявана от княз Светополк Мирски. Ръководството на Дясната или Западната е поверено на ген. Михаил Скобелев, прославил се с подвига си при Плевен, а самият генерал Радецки поема Централната групировка откъм Шипка. В рамките на два дни, на 8 и 9 януари по нов стил и на 27 и 28 декември по стар, в изключително тежки зимни условия, студ от минус 20 градуса, ген. Радецки принуждава армията на Вейсел паша да капитулира.
Прочетете също: 16 декември: Датата, за която историята мълчи - Сталин прави унизително предложение на Англия за България
Атакуващите превземат първата отбранителна линия на противника още първия ден от боевете, но опитът им за превземане на втората отбранителна линия се оказва неуспешен. От изпратеното донесение до генерал Фьодор Радецки става ясно, че трябва да се предприемат енергични действия от централната и дясната колона. Следват ожесточени боеве в гората край с. Секерчево.
Обхванати са двата фланга на турците от източната страна на Шейновския лагер. Започва и атаката при село Шипка. Турската контраатака е успешно отблъсната.
Централният отряд разгромява турците и с цената на 1507 убити и ранени не допуска турската войска да окаже помощ на Шейновския лагер. В резултат на това към 15 часа на 28 декември Вейсел паша капитулира.
28 декември 1872 г.: Васил Левски е отведен в Търново за предварителен разпит
На 28 декември 1872 г., след като е заловен ден по-рано в Къкринското ханче, Васил Левски е отведен в Търново за предварителен разпит. Местният комитет свиква извънредно заседание за обсъждане на възможността за освобождаване на Апостола. Но решението им така и не е приведено в изпълнение.
Търновският окръжен управител разпитва Апостола в присъствието на целия градски съвет. Разпитите в Търново, които са общо 3 на брой, се осъществяват в турския конак, строен от майстор Колю Фичето.
Около 60 писма до революционни структури в Сърбия, Влашко и Русия са открити в Левски при задържането му. От 28 до 31 декември 1872 година Апостола прекарва в килията, след което сам извървява пътя до голготата си към бесилото в София.
Левски прави самопризнания, но не предава нито един от съратниците си. Отрича дори, че ги познава. Заявява, че е учител, чиято задача е да облекчи страданията на българите. Късно вечерта на 31-ви декември той е изведен от затвора под въоръжена стража към София, за да се изправи там пред турския съд.
22 декември в историята: Пробив в Ньойския мирен договор и знаков бежански заем за България
