България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
3 октомври 1918 година: Цар Фердинанд I абдикира
На този ден през 1918 г. цар Фердинанд I обявява абдикацията си. След драматичната развръзка от участието на България в Първата световна война Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис III и напуска страната.
Когато през 1915 година страната ни влиза във войната, този ход се приема като шанс за национално обединение. Оптимизъм вдъхват победите при Дойран и на другите фронтове.
Септември 1918 г. се оказва решаващ за изхода от войната - при Добро поле българската армия не успява да удържи натиска на превъзхождащите я военни сили. В резултат на това избухват масови бунтове. Войниците напускат фронта и тръгват към София. Правителството напълно губи контрол.
В създалата се напрегната ситуация цар Фердинанд I, който е на престола от 1887 г., вижда решение единствено в абдикацията си. На 3 октомври той официално обявява решението си в полза на своя почти 24-годишен син.
Прочетете също: 1 септември: България обявява война на Румъния
Фердинанд заявява, че решението му е продиктувано от неговото желание да защити интересите на България и да запази монархията. След като абдикира и напуска страната, той първо заминава за Виена. След това се установява в именията си в Кобург, където живее до сетния си дъх през 1948 г.
Дори и след напускането на България, Фердинанд запазва интереса си към нея и продължава да следи развоя на събитията. В историята на страната ни той остава като владетелят, отговорен за двете национални катастрофи, предизвикани от участието на България в Балканските войни и в Първата световна война.
Цар Борис III се възкачва на престола в изключително тежък момент - страната е в пълна икономическа и стопанска разруха, десетки хиляди са жертвите след войната, а идеята за национално обеденение е напълно срината.
Следва подписването на Ньойския договор от 1919 година, който задълбочава настъпилата криза. Според този договор страната ни не само губи територии, но и се налага да ограничи армията, както и да понесе репарации. Младият монарх е натоварен със задачата да балансира между копнежа за обединение на етническите българи и суровата реалност в Европа след войната.
