"Окачените бутонки" е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
Много футболни кариери се измерват в голове, трофеи и мачове. Историята на Ивайло Йорданов може да бъде разказана и така - четвърти в света с България, шампион на Португалия, капитан и любимец на Спортинг, Футболист №1 на България. Но най-впечатляващото в нея се крие другаде. В рамките на две години Йорданов първо чупи прешлени при тежка автомобилна катастрофа и е изправен пред опасността да остане инвалид, а след това чува диагноза, за която дотогава дори не е знаел - множествена склероза. Лекарят му казва, че с футбола е приключено. Българинът има друг отговор.
От Самоков до голмайстор №1 на България
Преди тежките изпитания обаче Йорданов вече е извървял необичаен път до големия европейски футбол. Роден е на 22 април 1968 г. в Самоков и започва в местния Рилски спортист. Преминава в Локомотив Горна Оряховица през 1989 г., а именно там кариерата му рязко тръгва нагоре. През сезон 1990/91 Йорданов отбелязва 21 гола и става голмайстор на българското първенство. Постижението е още по-впечатляващо, защото не играе за някой от традиционните грандове - Локомотив завършва девети.
Представянето му привлича вниманието на Спортинг. През лятото на 1991 г. българинът пристига в Лисабон и започва връзка с клуба, която ще продължи десетилетие. Още в първия си шампионатен мач срещу Фамаликао се разписва при победата с 3:0. Това е началото на история, която ще превърне непознатия за португалската публика българин в една от разпознаваемите фигури на Спортинг през 90-те.
Нападател, халф, защитник - важното е да играе
Една от причините Йорданов да се задържи толкова дълго в Лисабон е неговата универсалност. Започнал като нападател, той постепенно играе практически навсякъде - в средата на терена, като дефанзивен халф, а при необходимост дори като централен защитник и либеро. За десет сезона записва над 300 официални срещи за Спортинг. Печели Купата на Португалия през 1995 г., Суперкупата и, най-накрая, шампионската титла през сезон 1999/2000. В края на престоя си вече носи и капитанската лента.
Междувременно идва и най-големият момент в историята на българския национален отбор. Йорданов е част от селекцията на Димитър Пенев за САЩ'94. Не е сред звездите, около които е изграден съставът, но универсалността му се оказва изключително ценна. България стига до полуфинал и завършва четвърта в света. След американското лято изглежда, че най-добрите години в кариерата на Йорданов тепърва предстоят. Тогава животът му нанася първия огромен удар.
Катастрофата, след която е можело повече да не проходи нормално
През 1995 г. Йорданов претърпява тежка автомобилна катастрофа в България. Последствията са страшни - счупени прешлени и реална опасност травмата да засегне гръбначния мозък. Самият футболист години по-късно признава, че е имало вероятност да остане инвалид. Първоначално е приет във Велико Търново, а след това в "Пирогов". Когато в Спортинг научават какво се е случило, представители на клуба пристигат в България. Йорданов е транспортиран на носилка със самолет до Португалия, където продължава лечението и възстановяването си.
Кариерата му изглежда застрашена. Само че около шест месеца по-късно българинът отново е на футболния терен. Това би било достатъчно за история за невероятно завръщане. При Ивайло Йорданов обаче предстои още по-тежко изпитание.
"С футбола приключваш"
Две години след катастрофата, през 1997 г., Йорданов започва да усеща, че нещо не е наред. Докато е с националния отбор преди решаващата световна квалификация срещу Русия, усеща несигурност в единия крак. Следват изследвания, докато лекарите открият причината. Диагнозата е множествена склероза.
Йорданов по-късно разказва, че никога няма да забрави момента, в който лекарят на Спортинг му съобщава новината. "Беше на стадиона в кабинета на лекаря на Спортинг. Човекът със сълзи на очи ми каза, че с футбола приключвам. Множествена склероза! За първи път чух такава диагноза. Не знаех дори, че съществува това нещо", спомня си българинът.
Реакцията му е забележителна. Следващата година има Световно първенство във Франция и Йорданов заявява на лекаря, че ще играе на него. Започва лечение. В продължение на около четири-пет месеца практически няма право да тренира. След това постепенно се връща към натоварванията. И изпълнява обещанието си.
Завръщане, каквото никой не очаква
През лятото на 1998 г. Ивайло Йорданов е част от българския национален отбор на Световното първенство във Франция.Само година след диагнозата, която според лекаря е трябвало да прекрати кариерата му, той отново е футболист на най-голямата сцена. Самият Йорданов впоследствие определя периода след заболяването като един от най-силните в кариерата си. В края на 1998 г. е избран за Футболист №1 на България - пред футболисти от поколението на Христо Стоичков, Красимир Балъков и Емил Костадинов.
Дочака и нещо, за което Спортинг чакаше 18 години
Остава и още една незавършена мисия. Йорданов прекарва почти цялото десетилетие на 90-те в Спортинг, но клубът не успява да стане шампион на Португалия. Последната титла е от 1982 г. Чакането приключва през 2000 г. Спортинг става шампион след 18-годишна пауза, а Йорданов е част от състава. Макар вече да няма ролята от най-силните си сезони, записва 11 шампионатни мача и един гол по пътя към титлата. За човек, пристигнал в Лисабон през 1991 г., преживял катастрофа, тежка диагноза и множество завръщания, този трофей затваря кариерата му по специален начин.
Автор: Стефан Йорданов
Още от "Окачените бутонки": Магьосникът, който вкарваше дори пиян, но любовта към живота прекрати кариерата му
