България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
7 септември 1940 година: България и Румъния подписват Крайовския договор
На този ден през 1940 г. е сключен Крайовският договор между България и Румъния. Със сключването му се урежда връщането на Южна Добруджа на България, която страната ни губи след подписването на Букурещкия мирен договор през 1913 г. и която остава за Румъния според Ньойския мирен договор, подписан през 1919 година.
Според Крайовския договор границата между двете държави се възстановява във вида си от 1913 година преди подписването на Букурещкия мирен договор. Двете страни се договарят за размяна на население - българите от Тулчански и Кюстенджански окръг трябва да бъдат разменени срещу румънски колонисти от Силистренски и Калиакренски окръг. Двете страни се задължават да осъществят размяната на население до 3 месеца след ратифицирането на договора, който сключват.
Според спогодбата, българско население, което остава в Румъния и румънско население, което остава в България извън посочените окръзи, има право да се изсели в рамките на 1 година.
Прочетете също: 1 септември: България обявява война на Румъния
Сключеният договор задължава българското правителство да изплати на Румъния 1 000 000 леи, за да обезщети страната за изоставените румънски имоти. С цел проследяване и регулиране на всички финансови и правни въпроси по изпълнението на договора е създадена българо-румънска комисия с център Гюргево.
7 септември 1913 година: Избухва Охридското въстание
На този ден през 1913 година избухва Охридското въстание, при което българското и албанското население се противопоставят на сръбската власт в Македония. Българи и албанци се обединяват, за да се противопоставят на сръбския режим, установен във Вардарска Македония след Междусъюзническата война през 1913 г. Бунтът обхваща Дебърско, Стружко и Охридско.
Четите на бунтовниците успяват да освободят Дебър. Петър Чаулев застава начело на бунта като разчита на помощта на други дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Бунтовниците успяват да отблъснат сръбските войски от Струга, както и да освободят Охрид. Бунтът предизвиква безпокойство в Белград. За потушаването му са изпратени значителни войскови сили и сръбски четници. Гърция оказва подкрепа на Сърбия. Въстаниците са принудени да отстъпят срещу превъзхождащия ги и добре въоръжен противник, с което бунтът е потушен.
