България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
9 септември 1944 година: Извършен е държавен преврат
На този ден през 1944 г. в България е извършен преврат за свалянето на властта. В резултат на него правителството на Константин Муравиев е свалено и на власт идва Отечественият фронт (ОФ).
Действащи офицери от Българската армия, преминали на страната на Отечествен фронт, участват в преврата. Той се осъществява и благодарение на партизани. Превратът става факт на фона на частична окупация от съветските войски, които влизат в България на 8 септември.
Зад създадения през 1942 г. ОФ стоят левите политически сили у нас, чиято главна цел е борба с хитлеристите и с техните поддръжници у нас. Българската работническа партия и Българският земеделски народен съюз "Пладне" са част от състава на Отечествен фронт. В него влиза и Политически кръг "Звено", Българска работническа социалдемократическа партия. Независими интелектуалци също се присъединяват към ОФ.
След като на 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България, Политбюро на Централния комитет на Работническата партия заедно с Главния щаб на Народоосвободителната въстаническа армия, създава план. Още на 6 септември осъществяването на плана е в ход.
Прочетете също: 1 септември: България обявява война на Румъния
Отечествен фронт успява да завземе властта в редица български селища. Започват стачки, митинги, демонстрации и разбиване на затвори. В протестите се включват трамвайните служители в столицата, миньорите в Перник, както и много други служители.
След като съветските войски преминават българската граница на 8 септември, правителството на Константин Муравиев нарежда да не се оказва въоръжена съпротива на съветската армия от страна на българските военни сили.
В нощта на 8 срещу 9 септември, два часа след полунощ, е установен контрол над Военното министерство. Следва установяването на контрол върху други ключови инстуции - Министерството на вътрешните работи, Централната поща, Радиото, Централната гара.
Веднага след установяването на контрол върху държавните институции е формирано правителство начело с министър-председателя Кимон Георгиев от Политически кръг "Звено". В пълно противоречие с конституцията на България, сформираното правителство освобождава от длъжност регентите проф. Богдан Филов, княз Кирил и ген. Никола Михов. На тяхно място новото правителство назначава нов регентски съвет. В неговия състав влизат проф. Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски, които са независими, и комунистът Тодор Павлов. Веднага след като са освободени от длъжност, предходните регенти са арестувани. След това Народният съд ги осъжда на смърт. Те са екзекутирани на 1 и 2 февруари 1945 г.
В ранното утро на 9 септември новото правителство прави изявление по радиото - с манифест то се обръща към българския народ. На 9 септември правителството отправя молба за примирие към СССР. Към 22:00 часа съветското командване преустановява военните действия срещу България.
След преврата страната ни е залята от вълна на насилие, зад което стоят комунистически групи. Цели групи от хора са убивани нощем извън населените места. Според някои източници, между 5 и 40 000 души е броят на убитите и безследно изчезналите през този период.
Новото правителство така и не успява да възстанови демократичния режим и Търновската конституци. В действителност някои от ограничителните закони са премахнати, но управленческият модел, който е в разрез с конституцията, продължава да се прилага и след преврата. Установява се тоталитарен режим.
След преврата България влиза в състава на Трети Украински фронт и участва в настъплението срещу Германия. Общо 12 587 жертви дава страната ни, която не получава статут на съвоюваща страна и търпи големи загуби след войната.
След преврата от 9 септември настъпва срив в обществения ред – започват масови кражби в предприятията, както и отсъствия от работа. Бивши партизани и местни комитети на Отечествения фронт участват в извършваните обири и грабежи. Най-тежко е положението във вагони на БДЖ, които всяка вечер са разбивани и ограбвани.
