В продължение на почти десетилетие американските санкции не успяват да принудят Иран да капитулира, въпреки че нанасят сериозни щети на икономиката му. Причината е, че иранските власти са изградили такъв модел, при който голяма част от икономическата цена на санкциите и войната се поема от домакинствата и бизнеса, докато държавата запазва ресурсите, необходими за оцеляването си и за продължаване на конфликта, анализира в материал за Foreign Affairs иранският изследовател Есфандиар Батмангхелидж. Той е основател и изпълнителен директор на Bourse & Bazaar Foundation - мозъчен тръст, който се фокусира върху икономическата дипломация, развитие и икономическо правосъдие в Близкия изток и Централна Азия.
Тежкият удар по икономиката на Иран
Иранската икономика действително е в тежко състояние. След първия мандат на Доналд Тръмп страната почти не отбелязва растеж, инфлацията е висока, инвестициите в инфраструктура и нови технологии изостават спрямо други развиващи се икономики, а доходите на домакинствата са под натиск. Войната допълнително задълбочава кризата - американски и израелски удари са засегнали важни стоманодобивни и нефтохимически предприятия, а ограниченията върху корабоплаването през Ормузкия проток и американската морска блокада затрудняват както износа, така и вноса.
Още: Цената на петрола: "Брент" скочи над 99 долара, след като хутите поразиха Саудитска Арабия
Международният валутен фонд прогнозира свиване на БВП с 5,4% през годината, докато годишната инфлация е нараснала от 52,6% през декември 2025 г. до 88,6% в началото на лятото на 2026 г. Риалът е паднал до рекордно ниско равнище от над два милиона за долар.
Тези показатели обаче не означават, че Иран е близо до икономически колапс. Страната е натрупала значителен опит в заобикалянето на санкциите. Преди сегашната блокада тя продължаваше да изнася петрол, най-вече за Китай, а част от непетролната икономика се е адаптирала към санкциите чрез обезценяването на валутата, което прави иранските стоки по-конкурентоспособни на регионалните пазари. Така Техеран избягва пълномащабния икономически срив, наблюдаван в други силно санкционирани държави като Сирия и Венецуела.
Цената се плаща от домакинствата
Ключът към устойчивостта на режима е начинът, по който Техеран управлява икономическата криза. След санкционния натиск на администрацията на Барак Обама през 2012 г. иранското ръководство обявява идеята за „икономика на съпротивата“, но така и не изгражда нова индустриална политика или ефективна социална система. Вместо това властите приемат инфлацията и строгите бюджетни политики, като позволяват на домакинствата и компаниите да поемат основната тежест.
Още: Иран се хвали с нова балистична ракета, "тествана" срещу US военен кораб
За разлика от Русия, която след санкциите заради войната в Украйна използва фискални стимули и разшири военното производство, създавайки работни места и повишавайки реалните доходи, Иран избира обратния подход. Ограничаването на икономическата активност и вътрешното търсене всъщност е част от стратегията за оцеляване на режима.
Снимка: Getty Images
Този модел има тежки последици за населението. Продължителната инфлация намалява покупателната способност, работодателите ограничават ръста на заплатите, а домакинствата свиват потреблението. Все повече хора прибягват до потребителски кредити, разсрочени плащания и неформални заеми. Дори продажбите на храни намаляват.
В същото време правителството не предприема мащабни мерки за ограничаване на цените. То не въвежда ценови контрол, който е помогнал за ограничаване на икономическите щети по време на ирано-иракската война през 80-те години на 20. век, а дори обсъжда премахване на част от паричните трансфери и енергийните субсидии. Така вместо държавата директно да разпределя дефицитните ресурси, високите цени принуждават населението да купува по-малко.
Още: Иран подготвя нови ограничения в Ормузкия проток
Икономиката се свива, но не се разпада
Друг важен фактор е поведението на иранските компании. През последните две десетилетия те са свикнали да поддържат големи запаси от суровини, полуготови и готови продукти. Това позволява на предприятията да продължат производството дори когато санкциите и войната нарушават международните вериги за доставки.
Средният запас на компаниите е около три месеца, а в някои чувствителни сектори достига до 200 дни. Именно тези запаси се оказват важен буфер след ограничаването на корабоплаването през Ормузкия проток и спадa на контейнерния трафик през южните ирански пристанища.
Така се появява важна разлика между финансовото и реалното състояние на икономиката. Финансово Иран е значително по-слаб, но на функционално равнище запасите остават сравнително стабилни и икономиката може да намери ново равновесие при по-ниско равнище на производство и потребление.
Още: Иран отново заплаши САЩ: Този път с по-бърз и болезнен отговор
Основната уязвимост остава зависимостта от вноса. През първите пет месеца на иранската година, започнала през март, вносът е бил около 17 млрд. долара. Очакването е за около 40 млрд. долара за цялата година - значително под 58-те млрд. долара от предходната година и 72-та млрд. долара година по-рано. Самото свиване на вноса е знак за задълбочаваща се икономическа криза, но парадоксално именно то може временно да предпази страната от по-широк колапс, защото намалява нуждата от чужда валута.
Защо "икономическото задушаване" може да не проработи
Според Foreign Affairs американските оценки за ефекта от санкциите се концентрират прекалено много върху макроикономическите показатели - инфлация, растеж и обезценяване на валутата. Те показват колко по-бедна и икономически слаба става страната, но не обясняват как реално функционират фирмите и домакинствата.
Още: Тръмп се закани да не спира ударите срещу Иран
Снимка: Getty Images
Точно на това равнище се крие устойчивостта на режима. Иранските власти са успели да прехвърлят икономическата болка върху населението, като същевременно запазват достатъчно ресурси за собствените си нужди и за войната. Затова изказванията на председателя на парламента Мохамад Багер Галибаф и президента Масуд Пезешкиан, признаващи тежкото положение на икономиката, не означават непременно, че страната е пред разпад. Те по-скоро показват тревога за социалната цена на стратегията и за нейното отражение върху общественото доверие и политическата легитимност.
Стратегията на Техеран има жестока, но определена логика - по-слаба икономика може да бъде предпочитана пред икономика, която изчерпва ресурсите на държавата. Властите приемат по-ниско производство, по-високи цени и по-ниско потребление, защото това им позволява да запазят контрол и да продължат да финансират собствените си приоритети. Именно затова според автора американската стратегия за „икономическо задушаване“ вероятно няма автоматично да доведе до капитулация на Ислямската република. Доналд Тръмп може да направи живота на огромна част от иранците значително по-труден, но това не е същото, като да задуши самата държава.
Още: Нетаняху: Израел завърши 80-90% от кампанията си срещу Иран (ВИДЕО)
Дори призивите към иранците да се надигнат срещу режима не гарантират промяна - населението вече е показвало способност за масови протести, но иранските власти разполагат с мощен репресивен апарат и са готови да използват насилие, за да предотвратят ново вътрешно предизвикателство.
Крайният извод е мрачен - за да постигне целта си чрез икономически натиск, администрацията на Тръмп трябва да притисне едновременно около 25 млн. ирански домакинства и над 1 млн. компании. Но докато части от иранската икономика действително остават без "въздух", достатъчно ресурси продължават да достигат до политическия и икономическия елит. Именно това позволява на Ислямската република да понася много по-големи икономически щети, без непременно да се стига до нейния срив.
Още: FT: Русия е помагала на Иран да прави свръхзвукови ракети
