В днешното издание на „Видимо и невидимо: Балканите“ Евлоги Станчев и проф. д-р Юра Константинова, изтъкнат изследовател по история на модерна Гърция и гръцко-българските отношения, насочват вниманието ни към Гърция и специфичното ѝ разбиране за Македония като неделима част от нейната национална идентичност. В рамките на гръцката национална традиция Македония не се разглежда просто като част от културното минало, а като централна и основополагаща част от самата гръцка идентичност – свързана с фигурата на Александър Велики и идеализирана като символ на древното гръцко величие.
Още през XVIII век се оформя идеологията на гръцкия македонизъм, която с времето се утвърждава като неотменна част от националното самоосъзнаване, особено след включването на Егейска Македония в състава на Гърция след Балканските войни. През XX век този възглед е подкрепен с активни усилия на държавата, насочени към елинизация на региона и систематично заличаване на следите от присъствието на негръцки етнически и културни елементи. Още: Д-р Пламен Николов: Трагедията не е в разпадането на СССР, а че изобщо е съществувал (ВИДЕО)
Историчката разказва за Мегали идеята, възникнала XIX-XX век, която обосновава стремежа на Атина към Македония, позовавайки се на религиозната общност и разпространението на гръцкия език като основен за търговска комуникация на Балканите. Според тази визия за Велика Гърция, в документ от 1884 г. Османската провинция Македония е разделена на 3 части: гръцкоговорящо население, бългороезично население и средна зона – общности, говорещи български, но в голямата си част патриаршѝстки. „Гръцката борба е всъщност да докажат първо, че православното население, което живее в тази област и което говори на някакъв славянски език, всъщност е гръцко, защото то е патриаршѝстко, т.е. поставят ударението върху религията, а не върху езика, за разлика от българите, които поставяме ударение върху езика, а не върху религията. Така че спорът е за патриаршистките общности, които говорят на български език - дали те ще минат към гръцката национална идея или към българската национална идея. Именно за душите на тези хора се води македонската борба. Не само за земите, на които живеят, но и за душите им.“
„Ако македонците в днешна Македония са македонци, какви са тогава македонците в Северна Гърция, които се възприемат точно толкова македонци, колкото и другите. Именно това историческо объркване, това умишлено налагане на сбъркана терминология е причината Гърция да реагира толкова остро на създаването на самостоятелна македонска държава, защото трябваше да отрече национална идентичност на част от собственото си население.“ Още: Криптопирамиди и фалшиви герои: Как се храни проруската пропаганда? (ВИДЕО)
Според проф. Константинова Преспанското споразумение реши политическия въпрос за името „Македония“, но не и идеологическия. Историчката е категорична, че устойчиво решение ще се постигне чрез съвместно разбиране и интерпретация на историята, а не чрез едностранно налагане на национални митове. „Не добре осмисленото води до тлеещи конфликти, които всъщност създават проблеми на балканските ни взаимоотношения и пречат на пълноценното съжителство между хора, които винаги са живели заедно на практика.“
Целия епизод гледайте във видео.
