България всяка година изхъврля храна с общо тегло над 614 млн. кг.
Това показва анализ, изготвен от Асен Ненов - еколог, учил биотехнологии, занимавал се с изчислителна биология и биоинформатика в Института по биофизика и биомедицинско инженерство (ИБФБМИ) към БАН.
Хранителните загуби от изхвърлената храна са 57% или малко над 347.7 млн. кг, още преди тя да бъде закупена и изобщо консумирана.
Още: Kaufland България спасява 22 млн. т/бр. храна годишно
След покупката на храната домакинствата добавят 267 млн. кг. (43%) хранителни отпадъци, което значи, че средно българинът за една година изхвърля около 41 кг храна.
По темата има обаче и положителна тенденция - докато хранителните загуби нямат съществена промяна през годините, отпадъците от домакинствата намаляват с близо 30% – от 58 кг/човек през 2020 г. до 41 кг/човек през 2022 г.
300 евро загуба: Изхвърлената храна ни струва скъпо
Колосалните загуби имат и финансово изражение – общият обем изхвърлена храна се оценява на над 9 млрд. евро. годишно за икономиката на България, а за потребителите – около 300 евро годишна загуба на домакинство под формата на изхвърлена храна.
Още: FoodObox: Поръчваме храна с отстъпка, спасяваме я от изхвърляне (ВИДЕО)
Проблемът има и социалният контекст - у нас около 1.5 млн. души са в риск от бедност, а 21.7% са под линията на бедност, предаде Фокус.
Голяма част от хранителния отпадък в домакинствата не произтича от съзнателно разхищение, а от липса на яснота и увереност при вземането на ежедневни потребителски решения. Например етикетирането на годността на храните.
Източник: iStock
Често потребителите не разбират разликата между етикетите "Най-добър до" и "Срок на годност".
С "Най-добър до" се означава датата, до която храната запазва своето очаквано добро качество, вкус, аромат и вид. След обозначения срок тя все още е безопасна за консумация при условие, че са спазени инструкциите за съхранение и опаковката не е повредена. Със "Срок на годност“ се обозначава датата, до която храната може да бъде консумирана безопасно. След тази дата, месото, млечните и рибата могат да са опасни за здравето, затова е добре стриктно да спазваме срокът на годност и да не консумираме млечни продукти, месо или риба с изтекъл срок на годност.
Проблемът от климатична гледна точка
По света всяка година се изхвърля над 1 млрд. тона храна без да бъде консумирана. Това е около 1/3 от цялата произведена храна на планетата.
Около 8% от световните емисии на парникови газове се отделят именно от хранителните отпадъци на човека. Но климатичният ефект започва много преди депонирането - изхвърлената храна означава напразно използвани хектари земя, изпомпвана и транспортирана вода за напояване, вложена енергия за отглеждане, поддръжка, бране, съхранение, преработка, транспорт, приложени биоциди и торове и т.н.
Ако този отпадък се компостира, може да бъде произведена почва, без да се навреди на природата. Но когато органичната материя се депонира, какъвто е масовият случай, тя отделя повече парникови газове, допринасящи за изменението на климата при разграждането си в анаеробни условия.
Важно е да отбележим, че към парниковите емисии от депонирането на изхвърлената храна се добавя и въглеродният отпечатък от производството на всяка една от съставките (включително опаковката и транспортирането на тези съставки), нужни за създаването, опаковането и транспорта на всички агрохимикали и торове, използвани масово в конвенционалните земеделски практики.
В същото време намаляването на хранителните отпадъци е сред най-бързите и резултатни мерки с климатичен ефект. Редуцирането им предотвратява отделянето на емисии парникови газове от депата, намалява ненужното ползване на големи площи земя и необходимостта от нови ресурси.
