X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Българите са на опашката по дигитални знания в ЕС

1041
Българите са на опашката по дигитални знания в ЕС
Снимка: iStock/Guliver

Сметната палата извърши одит „Професионално обучение за възрастни“ за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. Той е част от паралелен одит „Работна сила 2030“ в рамките на професионалната организация на европейските сметни палати - ЕВРОСАЙ. 

Изводните от одита е обезпокоителни:

България се нарежда на едно от последните места в Европейския съюз по дигитална грамотност. Данните за 2019 г. показват освен това, че разликата в дигиталните умения между хората от градовете и селата у нас е 23 процентни пункта, докато средно за Европа тя е 14.

Въпросът е от изключителна важност за развитието на страната ни. Навлизането на информационните технологии и демографските изменения трансформират пазара на труда и изискват висока квалификация на работещите, която може да се постигне чрез непрекъснато образоване и обучение през целия живот.

Индикаторите за дигитални умения на ЕВРОСТАТ включват дейности, свързани с използването на интернет или софтуер от лица на възраст между 16 и 74 години в четири области - информация, комуникация, решаване на проблеми, софтуерни умения. 

При одита е установено също, че през 2019 г. България се нарежда на предпоследно място от страните в ЕС по показателя дял на населението на възраст 25-64 г., участващо в образование и обучение. Резултатите на страната ни са близо 6 пъти по-ниски от средните за ЕС, а спрямо водещите страни като Швеция и Финландия - между 15 и 17 пъти.

Проблемът за постигане на качество на трудовите ресурси допълнително се усложнява от застаряването на населението. Прогнозите на НСИ показват, че до 2080 г. населението у нас ще намалее с близо 30%, а делът на населението над 65 г. ще достигне до 29,4%. Същевременно населението в трудоспособна възраст (15-64 г.) ще намалее на 2,74 милиона през 2080 г.

Прогнозите на Световната банка също са стряскащи - към 2050 г. България ще има най-бързо свиващото се население в трудоспособна възраст в света.

В България все още не е изградена напълно системата за прогнозиране на уменията, необходими за пазара на труда в бъдеще. Разработени са отделни елементи и инструменти, които се нуждаят от усъвършенстване. Изработени са множество стратегии и програми, изпълняват се различни европейски проекти. Всички стратегически документи акцентират върху необходимостта от учене през целия живот и повишаване на квалификацията, но няма увереност за това каква част от работната сила трябва да се преквалифицира и да повиши компетенциите си до 2030 г.

Няма обективна картина и на специалностите с очаквани дефицити, тъй като има трудности при разработването и актуализирането на списъците на специалностите от професии с очакван недостиг. Те произтичат от:

- ограничения в методиката, тъй като не се обхващат самонаетите лица, лицата по служебни правоотношения и осигурените в специалните ведомства; не се отчита и броят на лицата с квалификация от центровете за професионално обучение;

Учителят Тео: Онлайн обучението е пародия

"Образователната система не се оправя с еднократна покупка на нещо, а с хубави учители, качествени, и с ред и дисциплина в училище. Кой...

- липсва информация и официални анализи за професиите на бъдещето в България;

- липсва информация за специалностите, значими за икономическото развитие на страната, в т.ч. на регионално и секторно ниво;

- министерствата и работодателските организации не познават в достатъчна степен актуалните списъци на защитените специалности и тези с очакван недостиг, за да направят верни прогнози.

Планираните обучения за възрастни - безработни и заети лица, финансирани със средства от държавния бюджет и европейските структурни и инвестиционни фондове, се увеличават от 2017 г. до 2019 г. Въпреки това националната цел за 2020 г. за участие на възрастни в образование и обучение не е постигната. Напредъкът по този показател през последните 12 години е незначителен (едва 0,7 процентни пункта), което показва неефективност на действията по изпълнение на политиката.

Сред възрастните хора у нас няма нагласа за обучение през целия живот. Нисък е делът на посещаващите курсове за повишаване на квалификацията (под 10%). Основните бариери пред участие в обучения са: липсата на смисъл за по-възрастните, на свободно време за активното население и на средства за младите. Допълнителна бариера за най-младите (15-24 г.) е липсата на визия за реализация, а за активното население - липсата на разбиране от страна на работодателите.

Само 31% от българите имат основни компютърни умения

Основни умения за работа с компютри и мобилни технологии имат само 31% от българите, сочи изследване за иновациите. Това е много под ев...

В България все още обучението на работниците и служителите, провеждано от работодателите, е по-слабо развито - на практика само в големите предприятия. Необходими са допълнителни стимули за работодателите в микро, малките и средни предприятия, за да включват в обучения свои служители.

Услугите по професионално ориентиране на възрастни в страната се предоставят от множество институции и организации, в т.ч. бюрата по труда и кариерните центрове към Агенцията по заетостта, Центровете за заетост и социално подпомагане, Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ към министъра на труда и социалната политика и Центрове за информация и професионално ориентиране, лицензирани от Националната агенция за професионално образование и обучение. Професионалното ориентиране обаче се осъществява по различна методология и правила, без единен стандарт за услугата, което води съответно до разлика в качеството.

Все още няма национална система за наблюдение на прехода от професионално образование към пазара на труда и към по-нататъшно обучение. Не се проследява реализацията на завършилите, както и на лицата след субсидирана заетост, а при проследяване на заетостта на преминалите обучения лица не се отчита доколко е свързана с придобитата квалификация. Всичко това ограничава възможностите за мониторинг и оценка на ефекта от извършваните обучения и ефективно им планиране.

В страната не е изградена цялостна система за осигуряване на качеството на професионалното образование и обучение, като през периода 2017-2019 г. не е издадена и изискващата се със Закона за професионалното образование и обучение наредба за определяне на принципите, изискванията към институциите за усъвършенстване на процесите, показателите, както и условията и реда за измерване на постигнатото качество. От края на 2017 г. няма и държавен образователен стандарт за управление на качеството в системата на училищното образование, в резултат на което до октомври 2020 липсват нормативни изисквания за процесите за осигуряване на качеството на професионалното образование и обучение.

Сметната палата е дала 23 препоръки на министъра на труда и социалната политика и 26 препоръки на министъра на образованието и науката, които следва да бъдат изпълнени до края на 2022 г.

Още от ОБЩЕСТВО:

САЩ: Продължаваме с мерките срещу корумпираните

Прогноза за времето - 17 септември (петък)

Петима са кандидатите за генерален директор на БНР

МС одобри закупуването на ваксината на Санофи Пастьор и Санофи/ГлаксоСмитКлайн

Ново райониране на детските градини ще облекчи родителите

Кабинетът даде още 18 млн. лв. към бюджета за култура

Националната програма „Отново заедно“ се удължава до 14 септември 2022 г.

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъдете активен участник в промяната!

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

ОЩЕ ОТ Общество

Последно в Актуално