Не всички народи имат късмета да знаят историята на писмеността си и да са дали азбука на над 300 млн. души по целия свят. Това е титаничен принос към човечеството.
Затова българският език и писменост заслужават дълбоко уважение. Не само днес, всеки ден. Защото преклонението пред езика е преклонение пред собственото достойнство и значимост. Само комплексирани народи и такива без бъдеще не оценяват езика си.
Българският народ, за щастие, не е такъв. Може би защото кирилските букви са най-много негови. Вероятно защото сме ги дали на другите народи, те често не са им отдавали нужното уважение и не са разбирали стойността им. Така Румъния е използвала кирилицата, но се е отказала от нея. Така и Сърбия днес уж официално пише на кирилица, но разпространението на латиницата е толкова широко, че мнозина, когато видят сръбски на кирилица, леко се изненадват.
В България не е така.
Да, езикът е жив организъм и се променя. Търпи влияния. В българския навлязоха много чужди думи, но за щастие те не могат да застрашат здравата основа на българската лексика, датираща от хилядолетия.
Народът пази и буквите си. Това, че мнозина пишат с латински букви по Скайп, Фейсбук, в sms-ите, нищо не променя. Страшно хубаво е, че имаме специални определения с "позитивен" заряд за този вид писане - "шльокавица" и "маймуница". Това значи, че имаме в умовете си вътрешна съпротива срещу чуждите влияния, които застрашават езика ни.
А те, повярвайте, далеч не са толкова мощни. Езикът е страшно могъща конструкция. Тя устоява на вековете и за нея модните течения са нищожни и безобидни прашинки. Българският език е запазил същността си хилядолетия през времето. Как си представяте някакви "пърформанси", "френдове" и "промоутъри" да го засегнат?
Българската азбука е мощен носител на история, мъдрост и истина. Такава е била винаги. Затова е била преследвана, използвана като инструмент за влияние, затова е била арена на битки. И ние трябва да уважаваме това. Българският език и писменост са много дълбока и съкровена част от това, което сме. От същността на българския ум и душа. Затова нека днес отправим мисъл на благодарност към силите и хората във вековете назад, които са водели борбата България да има езика и писмеността, които има днес. Защото това не е по-лесна или по-малка борба от тази за вяра, земя или свобода. Борбата за езика, нека не се заблуждаваме, е била тежка. И за да не ни се налага да я водим ние днес, я е водил някой преди нас. Поклон.
И честит 24 май.
Автор: Десислава Любомирова
