България е поискала от Европейския съюз да не бъдат налагани санкции на руския олигарх Искандер Махмудов, спортния министър на Русия Михаил Дегтярев и "Толятихимбанк", свързана с милиардера Дмитрий Мазепин. За първи път външният министър Велислава Петрова потвърди официално за последните две имена.
Кой обаче в България е инициирал тези действия и на какво основание е преценено, че санкциите биха засегнали националния интерес, така и не стана ясно.
Темата беше повдигната в парламента от депутатите от "Продължаваме промяната" и "Демократична България" Николай Денков и Божидар Божанов, както и от ГЕРБ - Христо Гаджев и Георг Георгиев. От отговорите на външния министър стана ясно, че българските представители са изразили възражения по трите случая, но впоследствие са ги оттеглили и ЕС е постигнал консенсус за налагане на санкции. Още: Защо България защити руския олигарх Искандер Махмудов? Атанас Атанасов иска обяснение от премиера
Махмудов и мистерията с метрото
Най-много въпроси останаха около руския олигарх Искандер Махмудов, чието изваждане от санкционния списък България е защитавала до последно.
Депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев попита по чие предложение и в защита на какъв конкретен държавен интерес страната ни е настоявала Махмудов да не бъде санкциониран. Като аргумент досега беше посочвана връзката му с "Метровагонмаш" - компания, доставяла в миналото вагони за софийското метро.
Според Гаджев обаче не може да се приравнява конкретна компания с физическото лице, което притежава дял в нея. Още: Връзки с мафията и "гръб" за военната машина на Путин: Олигархът, когото Румен Радев спаси от санкции
"Нито метрополитен, нито общината са искали такова нещо. Този мотив не е верен", заяви той.
По думите му от 2027 г. софийското метро вече няма да разчита на старите руски влакове, а в момента се използват едва два вагона на "Метровагонмаш", които са предвидени за бракуване.
Външният министър обясни, че позицията на България е била формирана на базата на становища на компетентни институции и с цел защита на националния интерес.
"Позицията на България по отношение на санкциите се формира въз основа на становища на компетентни органи и единствената ѝ цел е да защити българския интерес", каза Петрова.
Тя посочи, че въпросът е бил обсъден в рамките на Координационния механизъм по изпълнение на санкциите.
Гаджев обаче настоя да разбере коя точно институция е поискала изключването на Махмудов. Конкретен отговор не последва.
Петрова припомни, че през 2024 г., когато Георг Георгиев беше външен министър, България е поискала дерогация за "Метровагонмаш". Още: "Доставя резервни части за метрото": Радев разкри името на руски олигарх, когото спаси от санкции (ВИДЕО)
Гаджев уточни, че тогава искането е дошло от "Метрополитен" и кмета на София Васил Терзиев, докато сега няма подобно искане от столичната община или дружеството.
Той подчерта и друга разлика - дерогация за конкретна компания не означава автоматично защита от санкции за физическо лице, което притежава дял в нея.
Руския спортен министър
От парламентарните въпроси стана ясно и че България е възразила срещу включването в санкционния списък на руския министър на спорта Михаил Дегтярев.
Петрова потвърди, че страната ни е изразила резерви по предложението, но впоследствие ги е оттеглила.
Официалният аргумент е бил, че няма достатъчно конкретен принос на Дегтярев към военните действия срещу Украйна и че санкционирането му не би допринесло за спирането на войната.
Дегтярев обаче не е ново име в европейските санкционни списъци. Той е санкциониран още през юли 2014 г., когато е депутат и подкрепя руската политика спрямо Украйна.
През март 2025 г. името му временно отпада от санкционния списък след натиск от Унгария заради подновяването на санкциите срещу Русия. Година по-късно ЕС предлага той отново да бъде санкциониран, а България възразява срещу това. Още: Арестуваха бивш сътрудник на Макрон в разследване за корупция
Като основание за новите санкции ЕС посочва ролята му като министър на спорта и председател на Руския олимпийски комитет. Според европейските институции той подпомага спортната рехабилитация и интеграция на участници във войната срещу Украйна, а също така е посещавал окупирани украински територии.
В парламента обаче така и не стана ясно коя българска институция е преценила, че санкциите срещу Дегтярев противоречат на националния интерес.
И "Толятихимбанк" - заради цените на торовете
Третият случай е свързан с "Толятихимбанк" - банка, част от групата "Уралхим", свързвана с руския милиардер Дмитрий Мазепин.
Външният министър потвърди, че България също е изразила възражения срещу санкционирането на банката, но впоследствие ги е оттеглила.
Аргументът този път е икономически.
По думите на Петрова банката е свързана с големия производител на торове "Уралхим", а България внася продукция от групата. Затова са били отчетени потенциалните негативни последици за страната от евентуални ограничения, особено на фона на високите цени и нестабилността на международните пазари на торове.
"Предвид високите цени и нестабилната ситуация на международните пазари на торове - всяко ограничение може да има негативен ефект за България", обясни министърът.
Божидар Божанов постави под въпрос аргумента и поиска да разбере какви количества внася България от "Уралхим" и дали това е било взето предвид при решението за възражението.
Той не получи конкретни данни и беше насочен към Министерството на икономиката.
Божанов коментира, че малки количества внос от една компания трудно могат да бъдат убедително основание за спиране на санкции срещу банка, свързана с производство, което според европейските данни има отношение към руския военно-промишлен комплекс.
Кой е взел решението?
И в трите случая външният министър подчерта, че позицията на България е била формирана по установения координационен механизъм и въз основа на становища на компетентни институции.
Конкретно коя институция обаче е предложила да бъде защитен Махмудов, кой е настоял за изключването на Дегтярев и кой е преценил, че санкциите срещу "Толятихимбанк" застрашават българския интерес, остана без отговор.
Така след парламентарното изслушване се оказва, че България официално е възразила срещу санкциите срещу руски олигарх, министър и банка, но институцията или институциите, които са направили тези предложения, остават неназовани.
Впоследствие и трите възражения са оттеглени, след като останалите държави членки са постигнали консенсус за санкционирането им.
