Комисията по културата и медиите към 52-рото Народно събрание на Република България прие правила за създаването и работата на обществен съвет. За правилата гласуваха 14 членове, а един беше против. Председателят на комисията Антон Кутев от "Прогресивна България" заяви, че новите правила са по-централизирани и са създадени, за да може общественият съвет действително да работи. По думите на Кутев е предвиден нещо като "падащ кворум", чрез който "да може да се взимат решения после по имейл и да може един председател, който иска да свърши работа, да успее да събира и да прави легитимни решенията на обществения съвет."
Антон Кутев, снимка: БГНЕС
Въпросната мярка е предвидена, тъй като много често подобни обществени съвети не сработват, тъй като членовете им просто не се събират. Председателят на Комисията по културата и медиите увери, че управляващите нямат намерение да монополизират този съвет, като за целта само депутатите ще могат да предлагат кандидати за членове на съвета.
Вяра Петрова от управляващата партия заяви, че чрез създаването на обществен съвет към тази комисия се връща институционалното ѝ достойнство и се дава достъп до Народното събрание за елита на нацията, без който медиите и културата "не могат да съществуват". "Медиите са гарант за истината и плурализма, а културата е котвата на нашата идентичност,", каза още Петрова и добави, че общественият съвет ще бъде "ранната предупредителна система за грешки в законодателството" и че с него ще приключи дългогодишното заложничество на политически страсти, партийни назначения и чиновническо бездушие.
Мнението на опозицията
Чило Попов от "Демократична България" излезе с предложение различните гидлии в културния сектор да излъчват членовете на Обществения съвет, но според Антон Кутев, ако гилдиите излъчват членовете, ще липсва единодушие във всички организации, тъй като са много разнородни.
Тома Биков, снимка: БГНЕС
Тома Биков от ГЕРБ-СДС заяви, че заяви, че подкрепя създаването на обществен съвет, но с едно наум, тъй като "в културата има доста егоцентрици, те затова се занимават и с изкуство" и процесът ще бъде доста сложен. "Ето, например, какво ще направи общественият съвет по въпроса за авторските права, ако в него има един човек, който е от "Музикаутор", а другите 24 са от сценичните изкуства, от киното, и те също едва ли в дълбочина юридически разбират за какво става въпрос", каза още Биков в защита на тезата си.
Още: "Неприемливо е да се противопоставят": СЕМ след думите на Иво Христов за БНР и БНТ
С подобно настроение се изказа и Костадин Костадинов от "Възраждане", който заяви, че е "изключителен скептик", че този обществен съвет ще заработи. "Към настоящия момент, особено за това гилдиите да си предлагат членове, всички ние сме наясно, че първо, гилдиите не се харесват помежду си, второ - вътре в самите гилдии не се харесват. Това ще предизвика една миникултурна, гражданска война - представете си какво ще се случи, когато се представят за 25 позиции 75 номинации, защото всяка една гилдия смята, че има най-добрите представители. От тези 75 номинации ще трябва да изберем 25 и това вече ще създаде още по-сериозни съпротивителни линии между тези хора“, каза Костадин Костадинов.
Изпълнителният директор на "Музикаутор" Иван Димитров заяви, че вижда в обществения съвет "хора, към които ние можем да адресираме технически въпроси, да ги обясним, да разберете какво е естеството на проблематиката, за да могат да се намерят решенията".
СЕМ и Законът за хазарта
Габриела Наплатанова, снимка: БГНЕС
На заседанието на Комисията по културата и медиите бе приет и годишният отчет на Съвета за електронни медии (СЕМ) с 14 гласа "за" и 1 "въздържал се". Председателят на СЕМ Габриела Наплатанова каза, че Съветът има нужда от близо 800 000 евро финансово обезпечаване. Тя посочи, че около 300 000 евро са необходими "за надграждане на системата за мониторинг или за нова система", като добави, че в тази връзка се водят преговори с Министерството на иновациите и растежа за нова система на мониторинг.
Още: Наплатанова: СЕМ е независим, въпреки че върху 70% от журналистите има политическо влияние
Симона Велева - член на СЕМ, уточни, че Съветът за електронни медии е регулаторът с най-малък бюджет. Тя обясни, че СЕМ наблюдава аудиовизуалното съдържание на традиционните медии и на тези сайтове, в които има такова съдържание. В Министерството на културата има свикана работна група и до края на септември трябва да се изработи нов Закон за радиото и телевизията. "Сегашният вариант е безкрайно остарял и има огромна нужда от неговото обновление, за да можем да отговорим на обществените очаквания", каза още Симона Велева. Тома Биков уточни, че сегашният Закон за радиото и телевизията е от 1999 г. и е напълно неадекватен на времето.
Чило Попов отправи въпрос към СЕМ за излъчването на реклами на хазарт по националната телевизия, визирайки рекламните блокове по време на Световното първенство по футбол. Габриела Наплатанова отговори, че от СЕМ веднага са излезли с позиция по казуса, но уточни, че санкциониращият орган е Национална агенция за приходите (НАП). Наплатанова посочи, че въпросът е в тълкуванието на закона и че друг въпрос е дали депутатите биха искали да го променят.
Симона Велева, снимка: БГНЕС
Според Симона Велева специално по темата за БНТ и Световното първенство по футбол трябва да се отбележи, че със сегашния модел на финансиране "час програмно време" при темпа, с който спортните права растат в световен план, без подходящо финансиране и рекламодатели БНТ не може да се справи. "Това важи и за останалите медии, които търсят вариант да финансират своята дейност, за да бъдат политически, икономически и редакционно независими в своята дейност", добави тя. Пролет Велкова допълни, че "някои нелинейни медии се отписват от регистрите на СЕМ, за да отидат в зоната, в която рекламата на хазарт не се санкционира".
Още: Година след забраната за реклама на хазарт: Всеки си прави каквото иска, държавата си затваря очите
Тома Биков заяви, че трябва да се помисли за това "да се забрани на обществените медии да рекламират каквото и да е било, след като не може да се разчита на самосъзнание". Той говори и за подписани договори с хазартни компании и изрази надежда, че занапред няма да се подписват никакви договори с хазартни компании от обществените медии, независимо какво пише в закона. "Обществените медии са и културни институти", отбеляза Тома Биков.
Костадин Костадинов заяви, че е мотивиран отново да внесе предложението на "Възраждане" от 2024 г. за органичаване на хазарта, като уточни, че преди 2 години все пак е поставено някакво начало за ограничаване на рекламата на хазарта.
