X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Хижите на Витоша - алтернатива по време на пандемия и спасение от локдаун (ВИДЕО)

11120
Снимки: Actualno.com
Когато извънредното положение наложи затваряне на всички заведения и повечето офиси, планинските хижи останаха една от малкото алтернативи. Не само за разходка сред природата, но и за дистанционна работа. Затова днес ще се качим на Витоша, за да проверим какво се случва там.

Започваме разходката си от хижа „Червената шапчица“. Вътре е топло и уютно, и ни посрещат с музика на живо. Любезният домакин е 31-годишният Петър. По образование, а доскоро и по професия той е компютърен инженер. От лятото на 2017 г. вече е горд хижар.

"Идеята да се занимавам с хижарство всъщност не е моя, просто така се случи. Мой много добър приятел ми звънна един ден: "Пешо, Пешо, намерих ти хижа". 2016 г. започна цялото нещо като идея, юни 2017 се озовах тук. Хижата е обитавана постоянно и до последно. Само че откакто е построена 50-те години не от кой да е, а от Филип Кутев, не е имала нито един сериозен ремонт. Освен това имаше и умишлени негативни действия по нейното състояние. Повечето мебели бяха изнесени навън, мазето беше обърнато на бунище, като цяло имаше нужда от сериозен ремонт", споделя Петър Велков, хижар на „Червената шапчица“.

И ремонтът започва, а финанси на се пестят.

"Започнахме с изхвърлянето на над 10 седем-кубикови контейнери с отпадъци и старата дограма на хижата, която беше в изключително окаяно състояние, общо взето беше доизкъртена, така че да се започне от нулата. Нова дограма, нови мебели, ново ВиК, преправена ел. инсталация, изцяло ново оборудвана кухня, нова баня с тоалетна, много неща свършихме. Доста е голяма сумата като за ремонт на хижа, но това не е най-важното.

Най-важното е хората, които идват тук да се чувстват добре и да им е приятно. Още в началото моите приятели ми се караха защо правя всичко без проект и без бизнес план. А аз им казвах: "Моят бизнес план е много елементарен – аз искам да създам място, в което аз да се чувствам добре и да ми е приятно". Бидейки човек с високи изисквания, разчитам на това, че щом на мен ми е окей, значи и на другите хора ще им хареса. Всичко, което съм правил тук, аз съм го имал като идея, но просто не е било разписано", категоричен е Петър.

Когато човек прави нещо със сърце, той не пести, нито време, нито труд и пари, а влага всичко.

"Повечето неща съм направил сам, тъй като така нар. майстори, когато ги потърсиш и им кажеш, че имаш работа за тях, те се отзовават, но когато разберат, че всъщност става дума за хижа в планината и казват: "а не, аз си имам достатъчно работа в София, защо трябва да се разкарвам". Това доста забави ремонта, но го направи по-интересен, защото научих много неща – как да зидам, как да мажа и лепя плочки, как да фугирам плочки и още един куп дейности, които преди това никога не ми се е налагало да върша сам", признава хижарят.

"До края на ремонта продължавах да работя като програмист и в един момент, когато вече официално хижата заработи, аз осъзнах, че тя пречи на програмирането и програмирането пречи на хижата. Това беше един момент, в който трябваше да избера едно от двете. Можех да продължа да практикувам и двете, но нещата далеч нямаше да са същите", така Петър обяснява избора си да остави програмирането и да се посвети изцяло на хижата.

А дните му в планината са динамични и напълно различни.

"Няма 2 еднакви. Има дни, в които ставам в 05:00 сутринта, има дни в които не мога да се вдигна до 10:00 часа. Има дни, когато стоим със скръстени ръце и се наслаждаваме на живота, има дни, в които от 05:00 сутринта до 22:00 вечерта не сядам. Програмата ми е изключително динамична. Гледам да се възползвам от условията, например когато е хубаво времето обръщам максимално внимание на хората, да има какво да им предложим и работим основно с туристите. А когато е лошо времето и няма туристи, на такова място ремонтът е вечен и винаги има какво да се довърши. Освен основната сграда на хижата, има още 2 сгради, които влизат в рамките на имота. Едната е в процес на ремонт, а другата още не сме я започнали", признава той.

Категоричен е, че пандемията е довела много повече хора в планината.

"Аз дори не бих ползвал думата алтернатива, хижите останаха единственото място, на което могат да отидат хората. Откакто затвориха така нар. молове и заведенията за хранене в София, единственото място, на което можеш да седнеш и да хапнеш нещо са хижите. Единственото място, на което можеш да си заведеш децата или да работиш дистанционно също остават хижите. 

Не знам откъде дойде това, че забраната не важи за туристическите хижи, но малко или много планината се напълни с всякакви хора, включително такива, които нямат никакъв опит. То си личи, когато видиш един човек, който не е ходил досега на планина, личи му отдалеч, пише му на челото, че не е оттук и е за малко. Това си идва със своите позитиви и негативи."

"Аз имам една теория - има хора за планината и хора за полето. Тъй като всички хора по подразбиране са в полето, трябва всеки да получи своята възможност да се запознае с планината, за да разбере дали му харесва или не. В момента на практика много повече хора имат възможност да се запознаят с планината. Оказва се, че много им харесва и те започват да си купуват екипировка, да четат, започват да опознават планината и от хора на полето се превръщат в хора на планината", разказва за теорията си Петър.

Все повече хора се качват в планината не само с цел туризъм, а и за дистанционна работа. Доста от хижите вече са оборудвани с бърз Интернет, за да отговарят на нуждите на туристите.

"Когато започнах да се занимавам с тази хижа, първоначално идеята ми беше да направя една хижа за програмисти, затова навсякъде в трапезарията има контакти, могат да се включат много лаптопи едновременно, има сателитен Интернет, в момента се прави зала за събития с екран за презентации и така нататък. В един момент идеята се разви повече до работа с деца, отколкото с програмисти. В крайна сметка условията ги има и те са тук. Особено в момента, когато повечето офиса за затворени и хората масово работят от вкъщи, в крайна сметка не всеки е способен ежедневно да прекарва целия ден с децата и семейството си и понякога трябва да отидеш някъде, за да си починеш от домашната обстановка и доста хора в момента това го правят в хижите.

Рекордите, които сме постигали, например на 22-ри септември, когато имахме събитие, официално, организирано като малък фестивал с жива музика за посрещане на астрономическата есен, тогава имаше поне 200-300 души тук", споделя гордият хижар.

"Всъщност "Червената шапчица" се роди като име на фирма, в последствие, тъй като тази хижа никога не е имала име като туристическа хижа, хората я познават като „Композиторите“, защото тя е творчески дом на Съюза на българските композитори. Това малко или много се е утвърдило като име, но имайки възможността да й дам ново име и особено имайки желанието да работя с деца, реших да я кръстя "Червената шапчица" и това се оказа доста успешно сред децата. На всички им е много интересно, всички стоят отвън и шушнат на родителите си „Мамо, тате, това ли е къщичката на Червената шапчица? А къде е бабата? А това там - сочейки черното ми куче – Кумчо Вълчо ли е?“ Просто идеята е да им е весело на децата и да се радват, че са тук", казва Пепи.

А тази хижа определено залага на нестандартния подход и иновативното мислене.

"Общо взето не ми допада класическият хижарски модел на Витоша, който аз наричам кебапче и евтина бира, в крайна сметка нещата, които предлагаме на туристите ги консумираме и ние. И както вече споменах, аз съм човек с малко по-високи от средните изисквания, естествено предлагаме скара и пържени картофи, защото без тях няма как да оцелее един бизнес на Витоша, но предлагаме и бургери с истинско телешко месо и боровинков сос. Месото ни го карат от един конкретен месокомбинат и ако няма от нашата кайма, няма бургери, не правим компромиси. Крафт бирата ни я правят в Пазарджик, лично собственикът на пивоварната идва да ни я кара. Като цяло гледаме да запълним една липсваща ниша на Витоша", категоричен е Петър Велков.

"Напоследък за моя радост се оказа, че все повече млади хора започнаха да се ориентират към хижарството. Явно класическият утвърден модел започва да се пропуква. Хората виждат, че може и по друг начин да се случват тези неща и това е много хубаво, това носи разнообразие, нови възможности за развитие и подобряване на условията в планината. В крайна сметка за всеки влак си има пътници, но трябва да им и влак за всеки пътник", обобщава Пепи.

Още няколко хижи на Витоша са с нов статут и нови млади собственици. Идеята да притежават имот сред природата се заражда отдавна в главата на Радо и неговият съдружник Владимир. А на обявата за хижа „Септември“ попадат съвсем случайно.

"Идеалният вариант беше да бъде голяма къща на бряг на езеро, където да има и музикално студио. Но това изпадна в обява в Интернет. Реално ние го купуваме с кредит, а не на концесия или под наем. Така че можем да си позволим да инвестираме спокойно и правим това за нас, а не за някой друг. Има няколко минуса, които решихме да пренебрегнем и да се захванем с тази не лека задача. Много е хубаво, че това място се води наше. Много хора не искат да поемат този риск – да наемат хижа, да дадат цялото си сърце, душа и време и след 3 години някой да реши, че е много хубаво и да не бъде тяхно повече", споделя Радослав Мирчев, който е собственик на хижа „Септември“.

Радослав е запален фрирайд скиор, млад баща и собственик на няколко заведения в София.

"Другите неща, с които се занимавам, в момента не могат да функционират, заради обстановката, в която се намираме. Малко е трудно, но за момента се получава. 2019 г. лятото се случиха повечето неща, а миналата година около юни месец започнахме по-сериозно реновиране. Ремонтирахме всички стаи, в които се спи, има нови матраци навсякъде, изциклихме паркетите, които бяха мазани с блажна боя неколкократно за последните 70 години. На първия етаж хората са тъпкали боклуци, все още има такива, които не можем да изхвърлим. Харесват ни, но не знаем какво да ги правим и ги местим от една стая в друга и се шегуваме, че за година и половина сме ги преместили вече около 10 пъти", припомня си Радо.

"Изчистихме първия етаж, направихме бар и кухня. Оправихме плаца отпред, направихме нови мебели от 3 дървета, които бяха паднали на пътя. Предстои да оправим и другата част от пътя, която е след реката. Предстои да изшлайфаме и мозайката в общото помещение, което ще придаде много по-сериозна визия на нещата. Фасадата също е оправена, има една рисунка на вратата, която е реновирана."

Хижата разполага и с детска стая за игри. През седмицата, когато няма толкова много туристи, не липсват градски ентусиасти, които идват тук, за да работят на чист въздух и красива гледка.

"Има Интернет, който е доста добър, неограничен е. Хора се качват вече да работят оттук. В момента е през седмицата и сме сами. Часът е 12 без 10 и още никой не е минал днес, което в такъв ден, в който е 2 градуса и вали нещо между дъжд и сняг, е напълно нормално. Според мен тенденцията хората да ходят на Витоша през седмицата ще се увеличава, особено когато е хубаво времето и е топло.

"При нас идват всякакви хора – стари, възрастни хора, които са минавали оттук преди, много са впечатлени, радват се, вадят телефоните, снимат видео разговори с техни приятели на същите години. Идват и млади, наши приятели. Изобщо интересът към едно хубаво място винаги е съвсем нормален.

Според мен това на Витоша тепърва ще се случва, местата ще започват да бъдат оправяни и да изглеждат доста по-добре, защото хора има, има и пазар, въпрос на организация е. Другото интересно е достъпът до планината, в тази част на Витоша има път, по-който се стига до повечето хижи много лесно. Аз съм оптимистично настроен и смятам, че тепърва ще се случват само хубави неща, не само на Витоша, а изобщо в планините в България, категоричен е собственикът на хижата.

Огромен ръст на туристи отбелязват хижите в Пирин

Почти двойно се е увеличил броят на туристите, които посещават през лятото хижите в планинските райони на Разлог и Банско, съобщава БНТ...

В работата се включват и жена му Мария и нейните родители. А ежедневието им преминава между града и планината, в комбиниране на задачи.

"Денят ми стартира с ходене по главата на малки крачета, имаме редуване с Мария кой ще стане първи. В повечето случаи тя става. След това водим детето на градина. В момента тази обстановка ми идва като плюс, за да мога да отделя повече внимание на мястото тук, което все повече започва да се грижи само за себе си. И се надявам до пролетта да бъде почти автономно."

Ремонтите и иновациите и в тази хижа не спират. Имат дори контейнер за рециклиране на стъклените бутилки.

"Реално целият боклук тук ние си го извозваме надолу, което е доста досадно, проблемно и гадно, но поне със стъклата можем да си решим проблема по този начин, те ги взимат и ги рециклират. Това е много удобна машина, която прави стъклата на много ситна фракция, тези сини кутии се пълнят със стъкла и спестяваш доста пространство. Ето сега ще се напълни касетката – 15 кг. и ще иска да я сменим. Тази кутия е пълна и е готова да бъде отнесена.

Все повече млади семейства стават хижари, държавата нехае

"За наша радост има все повече млади семейства, които искат да станат хижари и да управляват такива туристически обекти." Това каза в и...

Това с дълготрайното планиране е много интересно, въпреки че съм много организиран и мога да предвиждам някои неща и да гледам в бъдещето не мога да си представя какво ще се случи след 2 години, камо ли след 10. Това място много се надявам да бъде още по-добро, имаме идея за по-грандиозен ремонт след около 2-3-4 години, така че поне за хижата съм сигурен, че ще изглежда по-добре след 10 години, пък аз се надявам да имам повече време да карам ски и да бъда с децата си", споделя мечтите си Радо и визията си за следващото десетилетие.

А ние се надяваме да има все повече млади, дейни и упорите хора, които да възраждат и реновират старото с грижа и мисъл за следващите поколения.

Автор: Габриела Андреева 

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъдете активен участник в промяната!

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

Последно в Актуално